Нито една от големите сили не направи коментар с наближаването на преговорите за ядрените оръжия

Над 100 страни започват днес в ООН безпрецедентни преговори по споразумение за забрана на ядрените оръжия, убедени, че то ще намали риска от ядрена война въпреки възраженията на големите сили, съобщават от CNBS.

Решението за започване на тези преговори, които за доведат до създаването на юридически задължителен текст, бех взето през октомври миналата година с подкрепата на 123 страни членки на Обединените нации.

Повечето от ядрените сили - официално признали се за такива или не - гласуваха или против тези преговори (САЩ, Франция, Израел, Великобритания, Русия), или се въздържаха (Китай, Индия, Пакистан). Дори Япония, единствената страна, подложена - през 1945 г. - на атомни атаки, гласува против, обезпокоена, че липсата на консенсус за такива преговори "саботира напредъка към ефективно ядрено разоръжаване".

Съпротивата на тези страни обаче не разубеди държавите, които са най-големи застъпници на тези преговори като Австрия, Ирландия, Мексико, Бразилия, Южна Африка или Швеция, нито стотиците неправителствени организации, които ги подкрепят.

Предвид увеличаващите се огнища на напрежение, заплахите от страна на Северна Корея и смятаното за непредвидимо ново американско правителство, те решиха да избързат, вдъхновени от движенията, които доведоха до сключването на международните конвенции за забрана на касетъчните бомби (през 2008 г.) или на противопехотните мини (1997 г.).

"Да не бъдем наивни - това ще отнеме време. То обаче е много важно, особено в момент, когато сме свидетели на всякаква риторика и демонстрации на сила, включително заплахата за използване на ядрено оръжие", заяви миналата седмица в ООН шведският външен министър Маргот Валстрьом. "Много страни казват, че трябва да излезем от задънената улица по този въпрос, в която се намираме от години. Това е и израз на чувство на неудовлетвореност."

"В последните години не е постигнат никакъв напредък в областта на ядреното разоръжаване въпреки ангажиментите, поети от големите сили в рамките на Договора за неразпространение на ядрени оръжия", отбеляза със съжаление Биатрис Фин, директор на Международната кампания за премахване на ядрените оръжия (ICAN) - международна коалиция на ангажирани с въпроса неправителствени организации.

"В края на Студената война се полагаха много усилия, а после всичко замря. . . Правителството на Обама разочарова хората, то даде обещания, които не спази. Сега, при новия президент Доналд Тръмп, опасенията се задълбочават", каза тя. Базирайки се на опита с касетъчните бомби и противопехотните мини, Фин смята, че са има "добри шансове" да бъде прието споразумение, ако не в първата фаза от преговорите, която ще приключи на 7 юли, то поне "до две години".

"Няма значение, че ядрените сили отхвърлят дебатите. Приемането на такова споразумение ще ги задължи рано или късно да преразгледат политиката си, въпреки че сега са заети да осъвременяват ядреното си въоръжение", отбеляза тя.

"Дори основните производители (на ядрени оръжия) да не ги подпишат, тези споразумения имат огромно влияние", изтъква Фин. "Вземете Русия: Защо тя отрича, че използва касетъчни бомби в Сирия? Макар да не е подписала споразумението, забраняващо тези оръжия, тя знае, че това не е редно."

"Това е като при пушачите - моментът никога не е подходящ да спрат. Тенденцията обаче е налице: в този многополюсен свят много страни смятат, че не е нужно да чакат големите сили, за да действат", отбелязва Биатрис Фин.