Регионален исторически музей Добрич замисли проект за реставрация и социализация на старата гара

Хващате трена от Кардам за областния център на Добруджа. Държавната железница ви води първо на гара Толбухин. Видимо стара, полуразрушена. Строена е 1910 година. Повече от стогодишната сграда не може да скрие достолепието си дори от очите на децата. Двама седмокласници я харесват за музей. Строена е със сърце и душа казва единият тинейджър. Другият добавя, че е добре да се влагат пари за реставрацията и за да стане музей, красив музей .Не питат на какво. Спорят помежду си момчетата  дали са учили нова история и по точно за социализма. „Музей на раздутия/развития/ социализъм”, в каквото предлагам да се превърне  новата гара съвсем нищо не им говори. На началника на новата гара Добрич Стоян Малджиев дори му става смешно от подобна хрумка. На въпрос коя от двете гари става за музей той е категоричен-старата. Новата била строена по необходимост. Започнали  да я изграждат още преди 1989 година. Пуснали я в експлоатация по новото време -1992 година. Добрич бил голям ж.п район с 500 души персонал и много пътници. Затова огромната сграда била необходима. Не, че не показва грандоманщината на соцреализма, не че са искали добруджанци да се изфукат пред Тодор Живков, не. Просто била необходима. Сега няма много персонал и пътници не се намират много. Разписанието разтоварено до минимум, а хората напуснали града, някои няма и да се върнат.
Регионален исторически музей Добрич  замисли  проект за реставрация и социализация на старата гара.Старата гара е обект на културно историческо наследство, държавна и публична собственост и съответно имахме идеята да стане музей, заяви на пресконференция  преди да оваканти поста Костадин Костадинов директор на РИМ. Музеят в Добрич не разполага с помещения, в които може да се разположи експозиция за Добруджанското освободително движение, затова според него трябва да се направи голям музеен комплекс, който да включва детайли от историята на ВДРО и ДРО, да показва икономическата, политическата и стопанската култура не само на южна Добруджа, но и на северна. Авторът на проекта за превръщане на тази сграда в музей на Добруджанското освободително движение е на арх. Марина Димова от град Варна. Проектът е още в работна фаза, но до май месец трябваше да бъде готов. Дали „след мен потоп” ще е валидно за бившия директор ще се разбере  по продължението на проекта. Той стана политик от нова партия.Не влезе в Народното събрание ,но получи субсидия. Отказа се публично от субсидията, а можеше да я дари за гарата.
 От края на 2016 година сградата на старата ЖП гара в Добрич е предоставена за управление на областния управител. Детелина Николова  е направила запитване за получаване на обекта. Предприети са действия  за получаването й пред министъра на транспорта и генералния директор на Национална компания "Железопътна инфраструктура". В резултат е постигнато съгласие сградата да се стопанисва от Областна управа и обектът вече е официално приет за управление. 
Репортаж на Севдалина Сарандева и Стефан Калев

МГ Добруджа