На Лазаровден църквата отбелязва с празнична литургия възкресението на Лазар

Днес православните християни отбелязват Лазаровден. В основата за празника е библейската притча за възкресението на Лазар от Исус Христос, въпреки че по българските обичаи той се свързва повече с порастването на жената и нейната готовност за встъпване в брак.

По традиция Лазаровден се отбелязва на осмия ден преди Великден. Празникът е с подвижна дата, отбелязва се винаги в предпоследната събота преди Великден. В Календара на християнската църква празникът е свързан с един от най-вълнуващите евангелски сюжети - възкресението на Лазар, жител на гр. Витания, близо до Ерусалим.

Според евангелието, когато Спасителят е в земите отвъд река Йордан, Лазар се разболява и умира. Когато месията се връща, възкресява покойника на четвъртия ден от неговото погребение в знак на благодарност за проявеното от него гостоприемство. Според средновековните писания Лазар живее още 30 години в строг пост и въздържание и е провъзгласен за първи епископ на град Китион на остров Кипър.

На Лазаровден църквата отбелязва с празнична литургия възкресението на Лазар, както и паметта на свети мъченик Лазар Български, измъчван и убит на 23 април 1802 г

В миналото момите излизали нагиздени със сватбени премени и венци. Те пеели песни и играели като подгонен вихър, а после пускали венците по реката. Навсякъде лазарките благославяли труда на работливите стопани, пеели за нивите, за къщата, за стоката - домашните животни.

Лазаровден попада във Великденския празничен цикъл, който в митологичното мислене се очертава като преход между зимата и пролетта, между смъртта и живота. Според вярванията на Цветница (Връбница), празник на следващия ден-неделя, "разпускат, пущат умрелите" от гробовете. За да засвидетелствуват почитта си към тях, устройва се Лазарската задушница.

В навечерието на Лазаровден жените ходят на гробището, прекадяват и поливат с вино гробовете на своите близки и раздават за душите им рангелов кравай, господева прусура (просфорка-малки пшенични хлебчета), куча (варено жито) и стомнички с вода. Освен раздаването на обредни храни, вярването за разпускане на мъртвите, поражда обичая от палене на огън по гробовете-наречен "греене на покойниците"

Типичен за Лазаров ден е моминския обичай Лазаруване (Боенец, Кумичене), чрез който се осъществява един етап от социализацията на момите.

Днес и утре в Добрич: 

8 април, 11.00 ч.

Място: Пл. „Свобода“

Концерт„Лазарче ле, китчице ле“  на Представителна фолклорна танцова студия „Добруджа“

Главен художествен ръководител Стоян Господинов

Помощник ръководител Антония Тончева

Ръководител на оркестъра Николай Иванов

Организатор: Община град Добрич

9 април, 10.00 ч.

Място: Пл. „Свобода“

Празничен концерт на Духов оркестър – Добрич

Диригент Стоян Монов

Организатор: Община град Добрич

9 април, 11.00 ч.

Място: Пл. „Свобода“

Концерт „Цветница“

Участват:

Клуб за народни танци „Жетвари“ с ръководител и хореограф Мая Бърдарова

Ансамбъл за изворен фолклор „Добруджа“ с ръководител и хореограф Мая Тончева

Клуб за народни танци „Пъстър Хоровод“ с ръководители и хореографи Александър Александров и Юрий Митев

Фолклорен танцов клуб „Хорце“ с ръководител и хореограф Севдалина Атанасова

Организатор: Община град Добрич