На 16 април 1879 година от Учредителното събрание във Велико Търново е приета Конституцията на Българското княжество

Навършват се 138 години от приемането на Търновската конституция. За първи път в историята на новата българска държава се прокарва принципът на разделение на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна.

Проектът за “Органически устав за държавното устройство на българското княжество“ се изготвя в канцеларията на Временното руско управление и е съгласуван с български общественици и руската имперска комисия.

Разработеният от комисията вариант е издържан изцяло в духа на консерватизма и взаимства идеи от конституцията на Кралство Белгия. Той залага на силна княжеска власт, двукамарен парламент, в който горната камара – сенат, следва да съблюдава правилното прилагане на конституцията. Предвижда се и въвеждането на имуществен и образователен ценз.

Конституцията определя структурата и компетенциите на висшите държавни органи – монархически институт, парламент, правителство, както и основните права, свободи и задължения на всички български поданици. Първата българска конституция е временно суспендирана през 1881 година и 1883 година, изменяна е през 1893 година, през 1923 година е извършен военен преврат, а след 19 май 1934 година дълги години държавата се управлява с наредба-закон при фактически суспендирана конституция.

Установеното с Деветосептемврийския преврат от 1944 година правителство на Отечествения фронт обявява намерението си да възстанови Търновската конституция, но то така и не е реализирано. На 4 декември 1947 година тя е заменена с Конституция на Народна република България, след като предната година се провежда референдум за промяна на държавното управление в страната.