След Великден от днес започва Светлата седмица. През нея не се извършват венчавки, тъй като това са празнични дни, посветени на Христовото възкресение и никакви други тържества не са редни.  Великден продължава три дни - неделя, понеделник и вторник.

През Светлата седмица се благославят светиите: в понеделник апостолите, във вторник и сряда - Богородица, архидякон Стефан и св. Андрей. На Светли четвъртък се благославят св. ап. Йоан и Яков, в Светли петък - св. ап. Петър, а в Светла събота - св. Йоан Кръстител.

Неделя се нарича Томина - чества се апостол Тома, който не повярвал във възкресението на Христос, докато не го видял сам и не пипнал раните му от гвоздеите на кръста. Когато му се явил, Исус му казал: "Блажени са тези, които, без да видят, са повярвали". Християните се поздравяват с "Христос воскресе" до Петдесетница (тази година на 23 май), когато се е родила Христовата църква. Светлата седмица завършва с втората пасха в неделя. Нарича се Светла, защото Възкресението на Христос донася просветление за всички. Тя се нарича още и Нова неделя, защото с нея започва цикълът от недели, които споменават Христовото Възкресение. Нарича се и Томина неделя, защото в този ден се чете евангелското четмо за явяването на Христос на своите ученици, между които бил и апостол Тома.

Светлата седмица или Томината неделя е тясно свързана с името на Тома - един от дванайсетте апостоли на Иисус, който не повярвал на Христовото Възкресение.

Когато мълвата за изчезналото от гробницата тяло Господне се разнесла, единствен апостол Тома не повярвал в това знамение и поискал лично да се увери, като докосне раните от гвоздеите на прикования към кръста Иисус.

Осем дни след Възкресението Христос се явил пред Тома и така той сам се убедил в истината, паднал на колене и молел Бог да му прости. Оттогава останало и нарицателното Тома Неверни, а неделният ден от Светлата седмица се нарича Томина неделя. В дните на Светлата седмица се благославят светиите: в Светли понеделник - светите апостоли, в Светли вторник и сряда - св. Богородица, св. архидякон Стефан и св. Андрей, в Светли четвъртък - св. ап. Йоан и Яков, в Светли петък - св. ап. Петър, а в Светла събота - св. Йоан Кръстител.

Тази седмица е наситена и с момински празници, сред които най-голям е честването на Светлата или Празната сряда.

На Светлата сряда от Светлата седмица се изпълняват два обичая, които се правят за дъжд, плодородие, предпазване от градушка, бродници и лоши болести. Често през тази седмица стопанките повторно боядисвали яйца, които раздавали за душите на починали близки. Това е така, защото според древно поверие, раздаването на червените яйца предпазвало душите на мъртвите от превъплъщаване.

Не е случайно, че за всички християни Възкресение Христово е най-великият и най-почитаният от всички християнски празници, донесъл светлината на Спасението и просветлението за всички хора по земята. Същността на този празник е в обещанието, че човеците отново ще могат да се върнат в рая, откъдето са изгонени. И Светлата седмица е първата от поредица недели, когато тази светла вест трябва да достигне до всички. Идеята на Създателя, според християнството, не е да накара човека да страда и да живее в този болезнен и смъртен свят. Той иска хората да се радват във вечността.

В дните на богослуженията почти всички текстове на писанията от Новия завет говорят за последните дни – Денят на Апокалипсиса, страданията и бедствията, които ще сполетят цялата Вселена преди второто идване на Спасителя.

С Възкресението си Спасителят Христос е положил началото на Вечността и на това, когато душите се отделят от тялото, да могат спокойно да отидат, където заслужават.