Редом с традиционните персонажи от общохристиянската иконография в иконостаса е образът на българския светец Свети цар Борис Покръстител

Малък параклис беше издигнат сред останките на средновековния храм „Възкресение Христово“ в крепостта Чуката над село Коларово. Конструкцията е метална и представлява функциониращ макет на православен храм, предназначен за индивидуално поклонение. Параклисът е боядисан в контрастираща с околния пейзаж бяла боя. Декориран е с месингови вложки, изобразяващи палмети и винетки. Те са типичната украса за българските православни храмове.
Редом с традиционните персонажи от общохристиянската иконография в иконостаса е и образът на българския светец Свети цар Борис Покръстител. Предстои поставяне на патронната икона „Възкресение Христово“. Отделно е монтиран закрит метален свещник.
Параклисът е дело на лично свързан със село Коларово външен дарител, чиято воля е да остане анонимен. По негов почин публичност отказват и участвалите в транспортирането и монтажа коларовлии, които също са работили даром. Обстоятелството, че на село всичко се знае, вече е направило „публична тайна“ името на благодетеля и коларовлии го благославят помежду си.
Чуката представлява „надвесен“ над селото откъм планина Беласица хълм, издигащ се край десния бряг на река Сачкар. Името на реката означава река, събираща водите си от топенето на снежните преспи.
През 1 в. пр. н. е. заедно със светилището, траките изградили и крепостта. Тя охранявала и обслужвала минаващия по речното течение планински път от Подгорието през прехода Демир Капия на юг към Беломорието. Възникналото около крепостния комплекс селище било наречено Коларово заради волските и конски коли, които обслужвали пътния трафик. 
Защитата на Чуката е част от трагичната Ключка епопея от 1014 година. Петвековна легенда пък разказва, че служещият в крепостния храм дякон Драгослав е бил последният защитник на твърдината от османските нашественици. Те наричали крепостта Ада кале заради функциите й на молитвено място и крепост едновременно. А българите увековечили паметта на смелия черноризец в наименованието „Драгослав поп“ на махалата в подножието на крепостта.
Първосъздател и пазител на селото Чуката винаги е била символ на Коларово, свято място за жителите му и средище на три празника. Единият от кварталните ритуални огньове на „Сирни Заговезни“ е на култовия хълм. На Цветница на крепостта празнуват пък лазарките. А вторият ден на Великден събира на Чуката мало и голямо. Тогава празникът започва с богослужение сред храмовите останки. След църковния обряд в околовръст на поляната се ниже пъстра огърлица от великденски трапези. За тях всеки род си знае мястото от векове. Следват дълги наздравици и взаимно даряване с великденски яйца. Обичаят на чукане с тях в Коларово се нарича „кръщисване“. Празникът завършва с редуващи се тежки и вихрени хора, които млади и стари вият до тъмно.
След смъртта на бившия енорийски свещеник протойерей Александър Попарсениев през 2007 година на Чуката не се извършват богослужения. Въпреки това най-ревностните пазители на традицията всяка година я почитат. Затова и параклисът е бил монтиран и осветен а в навечерието на Великден.
Сега качвали се и некачвали се на Чуката коментират параклиса. И отново съзират в него надежда за реализиране на десетилетната идея да се възстанови крепостният храм „Възкресение Христово“ като масивна сграда… Дай Боже!