Лазар Лазаров за думите на Илия Запрянов: Простотии (видео)

Лазаров: Разбира се, ще си потърся правата, тъй като той урони престижа на моето име

„Простотии“ – така бившият шеф на Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ) инж. Лазар Лазаров определи в Би Ти Ви думите на бившия зам.-ръководител на надзора на Лот 1 на АМ „Марица“ инж. Илия Запрянов.

Вчера в предаването Запрянов каза, че от магистралата до с. Златна ливада бил изграден път, който не бил включен в проекта. Кметицата на селото обаче, която била „знойна хубавица“, се примолила на Лазаров, между двамата имало „любовна тръпка“ и така се стигнало до строежа, а отсечката била известна като „Пътя на любовта“.

Много ми е трудно да коментирам такива простотии в сериозно предаване, но няма как да ги подмина с лека ръка, защото той хвърли абсолютно безпочвени обвинения в пространството, за което, разбира се, ще си потърся правата, тъй като той урони престижа на моето име“, каза Лазаров.

Не познавам тази жена, не съм я виждал никога, даже по телефон не сме говорили, не сме осъществявали абсолютно никакъв контакт, вчера разбрах за нейното съществуване, добави гостът. Не приемам за сериозно, морално и психически стабилно да се хвърлят такива грозни обвинения в ефир.

Виждал съм Запрянов два пъти и в двата случая си говорихме за извънземни и илюминати – това са му основните теми за разговор, каза гостът.

Лазаров обясни, че „пътят, като преминаване през автомагистралата, го има в основния проект, но като селскостопански прокар. Това означава, че там има съоръжение с местен път, през който селскостопанската техника да минава от площите от едната страна на магистралата до тези от другата страна. Става въпрос за подлез и той съществува в основния проект. Цялата връзка, която е в сервитута на магистралата, е по основния проект. След това строителите използват тази връзка като служебен път за да тяхната техника. Ръководството на Със сигурност не са отделяни допълнително пари. Прокуратурата обаче прави проверка заради сигнал, предполагам от същия човек“.



Снимка на Деня

Щрихи от Плевен