В случая авторството е без значение, убедени са творците, важна е обединяващата ги символика на светлите знаци

В шестото издание на Европейската нощ на литературата в Читалище „Възраждане“ се включиха пловдивските поети Иван Вълев, Иван Странджев, Стефка Тотева, Елена Диварова, Светла Караянева, Галина Вълчева, Асен Димитров – Феликс, Розалия Александрова, Светла Панайотова, Ради Радев, Димитър Димитров, Надежда Бонева, Биянка Панова, Минчо Палавров, Светлозар  Димитров, Рамела Бохосян, Любка Славова, Емилия Зъбова, Спаска Попова, Радка Топалова, Стоянка Боянова, Благомир Начев, Еленко Еленков, Иван Генов. Те четоха свои стихове, а Валентина Михайлова и Даниела Маринова преведоха лиричните си  вълнения на езика на музиката с флейта и пиано.

На финала си Европейската нощ на литературата в Читалище „Възраждане“ синтезира емоциите на творците в разнообразни словесни символи. Всеки един от участвалите в Голямото нощно четене на 10 май 2017-а остави свой светъл знак.

Ето ги: Светъл лъч в нощта / Среща на духа / Песен и хармония за моята душа / Храм, Литургия, Свещенодействие / Емоция, Споделеност, Хоризонт на приятелството / Нежна е нощта / Малка нощна литература / Бързо. Енергично. Нежно. Дълбоко / Възмездие на скуката / Приятелство / Хоби / Приятелство / Приключение / Съпричастност / Любов / Откровение / Разтуха / Вяра / Дъх / Надежда / Вълнение / Безсъници /  / Утеха,Топлина, Разкритие на тайни / Реалност и Необходимост / / Поетично, Музика, Лъчи / Светли глухарчета в мрака на душата / Духовност, Приятелство, Съпреживяване / Музиката,останала в ехото на душата / Нощта на литературата – начало на светло, сияйно утро / Емоционално и зареждащо преживяване /.

Има послания и в стихове, родени в проблясъците на Голямото нощно четене’ 2017, и завещани на читалището и неговите приятели.

„Възкресени от вярата, че поезията ще спаси света

със сънищата за красота и любов…

и гълъби в небето и в ръцете…”

„Ярко осветена е литературата,

А Преводача остава винаги във здрача”…

„Човек е сам върху сърцето на земята.

И неусетно пада вечерта”…

„Думичка единствена една – неповторима,

зародиш на настръхнала и сива зима

и на избухнали в полет към небето

пролетни цветя…“

В случая авторството е без значение, убедени са творците, важна е обединяващата ги символика на светлите знаци.