Международен екип от учени ще обоснове твърдението си, че еволюционната линия, водеща към човека, се заражда на Балканите преди 7,2 милиона години

Хипотезата, че първият предчовек е живял на Балканите преди 7,2 млн. години, ще бъде представена на геологически конгрес в Атина в началото на септември. Това каза на пресконференция в Българската академия на науките проф. Николай Спасов, цитиран от БТА.

Проф. Спасов от Националния природонаучен музей при БАН и проф. Мадлен Бьоме от университета в Тюбинген ръководят международен научен колектив от Германия, България, Гърция, Канада, Франция и Австралия, който обосновава твърдението, че еволюционната линия, водеща към човека, се заражда на Балканите преди 7,2 милиона години. Както вече писахме вчера, научното списания PLOS ONE публикува две статии, представящи новата гледна точка. Тя се базира на изкопаеми останки, открити в Гърция /край Пиргос Василисис, на юг от Атина/ и в България /местността Азмака край Чирпан/. Според екипа грекопитекът е най-старият хоминин /предчовек/, чиято възраст надвишава с няколко стотин години тази на сахелантропа /Sahelanthropus/, открит в Чад и смятан до сега за най-древен.

Първите реакции от научната общност на представената информация е, че данните са малко, каза в отговор на репортерски въпрос проф. Спасов. Вярвам, че постепенно хипотезата ни ще бъде възприета, каза той. Спасов допълни, че данните, на които се основават, действително са малко, но палеонтологията никога не разполага с много данни. Професор Мадлен Бьоме, която се включи в пресконференцията чрез телевръзка от Тюбинген, посочи, че такива фосили като хоменините не са толкова малки.

За предстоящите дейности на екипа Спасов каза, че още в началото на юни ще продължат разкопките в находището Азмака. Същевременно се работи по възобновяване на изследванията в района на Пиргос Василисис, посочи Бьоме. Спасов допълни, че техният екип смята през есента да посети Република Македония и да започне разкопки в едно находище, което според фаунистичните данни, би трябвало да има същата възраст. Така, че нашите братя македонци ще се окажат прави, че "човекот е настанал во Македония", каза проф. Спасов.

Тепърва екипът ще установява как грекопитекът е стигнал от Балканите до Африка. Най-вероятно предвижването на юг се е случило по климатични причини, коментира проф. Спасов. Имаме данни, че в района е имало силно овлажняване, дали това е причината за преместванията, все още не може да се каже, допълни той.

Природата преди около 7,2 млн. години на Балканите е била засушлива саванна обстановка, което се установява както от фауната, така и от растителността, коментира Николай Спасов. Според него саванната обстановка на тогавашната балкано-иранската зоогеографска провинция би трябвало да предшества африканската савана, която виждаме днес.