На 2 юни т.г. се навършват 141 години от гибелта на Христо Ботев

Поет, публицист, журналист, преводач, литературен критик, революционер и мислител, Христо Ботев се превръща в икона за българите, в национален символ. Автор само на 20 стихотворения, поезията му дава облика на българската литература и до днес, а цялото му творческо наследство предлага една радикална версия на националноосвободителната идеология, мислене и философия.

Христо Ботев ни остави завети, които трябва да помним и да предаваме на идващите поколения. Ето някои от тях: "Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата", "Както окото е потребно за светлината, ухото за звука, а разумът за разбирането и на най-простите истини, така също науката, образованието и развитието са потребни за който и да е народ, за да достигне до известна степен на своето благосъстояние…", "Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея сичко може да прави." Денят 2 юни се чества и като Ден на всенародна почит към героите, отдали живота си за свободата и независимостта на България. За първи път се отбелязва във Враца и Пловдив през 1884 г.

Първото официално честване на 2 юни като Ден на Ботев и падналите за свобода е през 1901 г. на връх Вола. В него участват и живи четници от Ботевата чета. На 2 юни 1948 г. в 12 ч. е даден първият сигнал за едноминутно мълчание в цялата страна. С него се оповестява отдаването на почит към паметта на загиналите за свободата и независимостта на България.