Вършат се тъмни и непотребни ритуали, които са грозни и за езичниците, камо ли за християни

В събота ще бъде Задушница – деня, в който ще почетем паметта на нашите покойници, но отново ни тревожат някои проблеми, за които с нова сила ни напомня този свят ден. Те касаят, разбира се, на първо място нас самите – нашия духовен облик като християни, висотата на вярата ни и предаността ни към Христа. Но не само…

Суеверието е невероятно развито във връзка с погребалните обичаи. Вършат се тъмни и непотребни ритуали, които са грозни и за езичниците, камо ли за християни. А масово се практикуват от хора, приели св. Кръщение, които вече са се отрекли от дявола и неговите заблуди. Но ето, че не напълно. Напротив, още повече радват демоните с отричането си от християнството чрез подобни ритуали. Ето някои от тях:

Покриване на всички огледала с плат;

поставяне на камък под ковчега с покойника (в краката), впоследствие камъкът заедно с остатъците от запалените за покойния свещи се изхвърлят в течаща вода – поток, река;

счупване на стъкленица (стъклен съд) в пода или земята след изнасянето на покойника от жилището (или хвърляне в течаща вода);

изнасяне на покойника от чужди хора, без участието на роднини;

ритуално даруване на изнасящите ковчега – носни кърпички, кърпи за лице;

в ковчега се поставят пари и лични вещи – за из път;

покойникът задължително трябва да е с пръстен;

капакът на ковчега не трябва да се внася в дома;

преди спускането в гроба се снема връвта, придържаща долната челюст;

в изкопания гроб се хвърля пиле (кокошка) с прерязано гърло – да не идва смъртта повече в това семейство;

при смърт на близнак до гроба се засажда дърво – да не прибере смъртта и другия близнак.

Ще повторим, че тези суеверия и много други подобни са недопустими за хора, които смятат себе си за християни, те са грях и мерзост пред Бога. Лошото е, че тъкмо когато душата на покойния близък има нужда от нашите чисти молитви, ние постъпваме като недобросъвестни и им даваме вместо хляб – камък, вместо риба – змия (срв. Мат. 7:9-10), като вредим и на себе си чрез отстъплението.

Съботният ден пред Петдесетница е ден в памет на всички починали с вяра православни християни. Всеки съботен ден е ден за възпоминание на покойниците, а задушница пред Петдесетница е нарочен възпоменателен ден. След Възнесението на Господа входът на Царството небесно в невидимия свят – на рая, е отворен. Затова в този ден Църквата усърдно се моли през него да влязат починалите с вяра – и ще се моли за тях до свършека на света.

На Петдесетница са дадени даровете на Светия Дух, които очистват от всяка сквернота. Преди този ден и на самия ден Църквата усърдно се моли за очистване от сквернотата на греха и опрощение на починалите с вяра в Христа. На задушница камбаната бие траурно – с отмерен удар, да напомни за грижата за мъртвите. Богослужебното правило е по-особено, с усърдни молитви за починалите. Службата е заупокойна, след която, както и на вечерта на предния ден, се прави обща панихида. Опечалените по смъртта на свои близки от предния ден и на самия ден посещават гробищата, палят свещи и кандила, поставят цветя, преливат гробовете с вино, кадят над тях с тамян, носят жито и в църква, и на гробищата, и в израз на вярата във възкресението разчупват хляб и раздават донесеното от името на покойниците молитвено да се помене: Бог да прости.

Като християни всички ние вярваме във Възкресението на Господа Иисуса. Той за това възкръсна: за да възкреси и нас, да ни дари вечния живот, за който сме създадени. „Христос възкръсна от мъртвите, със смъртта Си смъртта победи и на ония, които са в гробовете, живот подари“, възпява Църквата.

Молитвите, милостинята и помените, правени в чест на покойниците, могат да умилостивят Бога и да покрият много грехове. Молитва за умрелите е въведена още в Литургията, съставена от св. апостол Иаков, брат Господен. А св. Василий Велики казва, че Господ приема от нас умилостивителни молитви и жертви за ония, които са в ада.

Телесната смърт не прекъсва единството между вярващите в Христа, пребиваващи в Църквата. Затова на тях – вечно живите в Бога – отдаваме почит и признание и затова измолваме прошка от Бога – да смегчи Милосърдният, Който иска всички да се спасим, тяхната участ на оня свят.

Наред с молитвите, за помен за сродниците и близките ни е добре да вършим дела на милосърдие, да проявим милост, която винаги Господ иска и очаква от нас: да подпомогнем болни, страдащи или изнемогващи, да раздадем дрехи на нуждаещи се, да дарим средства, икона или нещо друго, необходимо на Църквата. Та като кажем „Бог да прости покойните ми сродници“ (и споменем имената им), този, който приема, също да се помоли за него.

Прието е да подаваме варено жито, хляб или пита, вино, плодове, сладкиши или бонбони. Защо именно жито и вино, какво символизират те? Житното зърно „няма да оживее, ако [първо] не умре“ (1Кор. 15:36), затова вареното църковно жито ни припомня нашето бъдещо възкресение, а виното символизира животодателната Лоза Иисус Христос и Неговата пречиста Кръв в тайнството на светото Причастие (Иоан 15:4).

Необходимо е да се напомни, че на Задушница, а и не само тогава, се палят само свещи, закупени от православните храмове, а не от частни търговци и траурни агенции. Само тези свещи имат църковно благословение. Свещите, които не са закупени от Божия храм, не са църковни и не носят полза на приносителите им. Със закупуването на църковна свещ всеки вярващ християнин допринася за поддръжката на храма и неговото благолепие.