Финансовите инструменти не трябва да се противопоставят на безвъзмездната помощ

Министърът за българското председателство на Съвета на ЕС 2018 Лиляна Павлова заяви по време на форум, че след 2020 г. не трябва да се противопоставят финансовите инструменти на безвъзмездната европейска помощ. Те трябва да вървят ръка за ръка.

Не трябва да се противопоставят бъдещите фондове от кохезионната политика и кохезионните инструменти спрямо средствата, инвестициите, за които се търси консенсус на общоевропейско равнище, когато се говори за миграция, сигурност, борба с тероризма, допълни Павлова.
Според министъра трябва да бъде намерен баланс на общоевропейско равнище за това, че финансовите инструменти имат бъдеще, но при условието на сериозна самокритика за това как да бъдат по-ефективни, като не се позволи отпадане по линия на кохезионната политика на инструментите в подкрепа на базисните политики, местните власти, общинската инфраструктура. За България е важно да отстои темата за европейските грантови схеми, които са важни както за нашата страна, така и за държави от ЕС, които са по-слабо развити, с по-бедни региони, с нужда от инвестиции в базисна инфраструктура и социални политики, които не могат да се подкрепят с финансов инженеринг, изтъкна Павлова.
Европейската сметна палата и Сметната палата на България са организатори на конференция на тема "Финансови инструменти на ЕС - поуки и перспективи".

Според министър Павлова големият дебат през следващата година по време на българското председателство на Съвета на ЕС е да се намери баланс между научените поуки и препоръки на европейската и българската сметни палати, свързани с начина и размера на капиталите, които се инвестират във фондовете, таксите и разходите за управлението, реинвестицията и прекалено ниския процент на общоевропейско равнище на привлечен частен капитал.

Анализирайки постигнатото и опита на България в привличането на финансови инструменти, министърът посочи, че България е давана за пример на останалите държави-членки на ЕС и често е канена да представи добрите практики от първия програмен период в контекста на това, че сме успели ефективно да инвестираме средствата и да привлечем частен капитал, както и за видимия ефект от възвърнатия капитал.

Министърът припомни, че ефектът от Фондовете за градско развитие по линия на "Джесика" е утроен от инвестицията, включително и с привлечения капитал, а проектите успешно са реализирани и средствата се реинвестират.

Над 700 млн. лева за периода 2007-2013 г. - стартов капитал, е удвоен и утроен, изтъкна министърът. Тя напомни, че този програмен период минимум десет на сто от програмите трябва да се инвестират на принципа на финансов инженеринг, което означава милиард и половина лева стартов капитал, който с подкрепа на бизнеса се очаква да бъде също удвоен, като парите чрез финансов инженериг да достигнат до малкия и среден бизнес, чрез фондове за градско развитие и за околна средата.

Министърът изтъкна, че Фондът на фондове е стартирал по-бавно, като има много чакащи проекти, включително и направени по програмите "Джереми" и "Джесика", и изрази надежда да стартира процедурата за избор на фонд мениджъри, което по думите й е възможност за българския банков пазар, в който има огромни капитали, които не се инвестират.

Председателят на българската Сметна палата Цветан Цветков заяви, че функционирането на финансовите инструменти и по-ефективното им използване ще доведат до изграждането на конкурентоспособна икономика, която да осигурява по-високи постъпления в бюджета и възможност за по-достойни доходи за българите. Той изтъкна необходимостта от дискусия за възможностите за подобряване на механизма за усвояване на европейските средствата чрез финансовите инструменти, за трудностите пред бизнеса при използването им, за цената на разходите и таксите за управлението им, както и за ролята на финансовите и кредитните институции.