Експозицията проследява темата от 1856 до 1944 г.

Темата за голото мъжко тяло в света на българското изкуство от 1856 до 1944 г. проследява изложба, която откриват в края на месеца във Велико Търново.Произведения, създадени още в учебния процес на редица български изявени художници като Златю Бояджиев и  Васил Бараков, но и творба на една от първите жени-художници в България – Елисавета Консулова-Вазова, предлага на зрителите експозицията. Тя е вдъхновена от две изложби, представени преди около три години в музеите „Д ` Орсе” в Париж и „Леополд” във Виена, които проблематизират темата за голото мъжко тяло в световното изкуство. „Нашата цел е да покажем българския принос в тази изконно вълнуваща човешкото същество тема за голотата. Голото женско тяло много по-често намира изява, много по-често се правят изложби с присъствието на голото женско тяло в изкуството. Като че ли мъжкото тяло още не се е еманципирало все още, и се показва много по-рядко. Много по-рядко художниците, особено българските, се насочват към него извън академичните си занимания”, коментира в интервю за Общинското радио кураторът на експозицията Пламен Петров от Софийската градска художествена галерия. 
Голото мъжко тяло присъства „комплексирано в българското изкуство”, допълни Петров. „Ако сравняваме със западното изкуство, ще видим, че при нас хомо-еротично мъжко тяло не присъства. Мъжкото тяло се изобразява като един обект, то не излъчва страст, то не е тяло, което художникът цели да бъде пожелано от наблюдателя. Напротив, той свързва мъжкото тяло само като един обект, което разкрива отново един комплекс на българския художник до 1944 г. в това отношение”, каза още Пламен Петров.  
Повече от 50 автори с 96 творби са включени в изложбата „Голото мъжко тяло 1856-1944 г.”. Най-ранната известна днес, присъстваща в България творба, е на Станислав Доспевски – един от доайените в света на българското светско изобразително изкуство. Неговата творба е от 1856 г., правена е в Санкт Петербург и е неговата изпитна дипломна работа, поясни Пламен Петров. Експозицията продължава своя „разказ” в света на изобразителното изкуство с малко познатите автори като Трифон Попов, Захари Желев, Христо Цокев. Следва Никола Канов, за да се стигне до имена като Николай Ростовцев и Иван Ненов. В изложбата своето място намира творба и на Никола Петров. „Това е една изключителна работа, част е от колекцията на Софийската градска художествена галерия. В изложбата публиката може да се срещне с творби от частни колекции – неща, които едва ли ще бъдат представени през следващите десетилетия. Това е един прецедент в българската музейна практика – колекционери да предоставят свои произведения в пътуваща изложба”, подчерта кураторът. 
В някои от творбите се забелязва, че един и същ модел е позирал на различни български художници – това е кръгът около Николай Ростовцев и Никола Бояджиев. „Николай Ростовцев е човекът, направил стенописите на църквата св. Марина във Велико Търново. Никола Бояджиев пък е един от основателите на художествената катедра във Великотърновския университет. Мисля, че тази изложба за Велико Търново представя по интересен начин имена, автори, които са свързани с историята на града и с утвърждаването на художествената сцена в града до 1944 г.”, акценира Пламен Петров. 
Експозицията „Голото мъжко тяло” премина през София, Пловдив, Пазарджик и Плевен. След Велико Търново, където ще остане до края на месец август, ще отпътува за Сливен и Казанлък. Откриването на изложбата в старата столица ще бъде на 29 юни, четвъртък, от 17:30 часа в Изложбените зали „Рафаел Михайлов”.