Празнуват всички, които нямат имен ден

Именният ден е повод да почетем светците, себе си и близките ни хора. Всеки има своя светец покровител. Добре е за именния ден да се поръча в църквата света литургия за лично щастие и здраве, за благополучие. Повечето хора си имат именни дни, които си имат своите дати. Тези, които нямат и не са се самоопределили, празнуват в Неделята на Всички български светии. Денят на Всички български светии е най-новият, подвижен празник в църковния календар и се чества втората неделя след Петдесятница.

На него Църквата отдава почит към всички исторически личности, живели по нашите земи, които са се отличавали с благочестив живот и са изповядвали Христовата вяра, които са канонизирани за светци.

Освен светиите, които са отбелязани в църковния календар, имало много пустинници и мъченици, като се почне от преди покръстването на българите и след това до ново време. Първият мъченик на Българската църква от български произход е синът на хан Омуртаг Боян-Енравота, приел християнството три десетилетия преди покръстването на България и после посечен по заповед на брат си хан Маламир заради това. По време на османското робство са били разрушавани и изгаряни манастирите и църквите ни, но вярата на народа била съхранена. Затова на този ден се възпоменават също безбройните безизвестни свети хора, които са пролели кръвта си за запазването на вярата по нашите земи.

Най-много са българските мъченици от времето на Османското иго. Канонизираните за светци са 104 българи. Всред тях има 12 български патриарси или епископи, сред които Преп. Йоаким Търновски, Преп. Теодосий Търновски, Св. Евтимий патриарх Търновски, Св. Киприан Цамблак, преп. Ефрем Печки, четирима царе и князе - Св. княз Боян-Енравота, Св. Княз Борис Покръстител, Св. цар Петър Български, св. Йоан-Владимир Български, 3-ма войни, 87 канонизирани мъченици. Едни от последните канонизации са на преп. Паисий Хилендарски и св. Софроний Врачански. Сръбските, руските и гръцките светии са много повече на брой от българските.

В този ден празнуват Албена, Албин, Анатоли, Анатол, Толи, Анатолия, Толина, Асен, Аско, Асенка, Асена, Ася, Аспарух, Аспарина, Аспаруха, Аргир, Сребрин, Сребко, Сребрина, Сребра, Багра, Багряна, Байо, Баян, Бачо, Банко, Бельо, Белуш, Белчо, Белян, Белла, Белица, Бианка, Биляна, Билка, Била, Бинко, Бинка, Бисера, Бистра, Бисерина, Бистрица, Богатин, Виолина, Виргиния, Вълко, Въло, Вълчо, Вълкан, Вълкадин, Вуцо, Вълкана, Динко, Горица, Горана, Динка, Грозьо, Гроздана, Десислава, Диана, Деян, Добри, Добромир, Добрин, Добрина, Драган, Драгоман, Драгомир, Драгостин, Драгомир, Драга, Драгана, Дража, Драгомира, Драгослава, Драголюба, Жеко, Желязко, Жечо, Жельо, Жечка, Замфир, Занко, Занка, Замфира, Запрян, Звезда, Звезделина, Звездица, Зора, Зорка, Зорница, Искър, Искра, Искрена, Клара, Красимир, Красен, Красимира, Красна, Краси, Кремена, Крум, Кубрат, Лада, Лъчезар, Милко, Миладин, Милан, Миленко, Милен, Милуш, Милчо, Мила, Милена, Милана, Миро, Мирон, Мира, Миляна, Миролюба, Матилда, Мая, Момчил, Найден, Найчо, Орлин, Огнян, Панайот, Пламен, Пламена, Полина, Правда, Пресиян, Преслав, Продан, Първан, Първолета, Регина, Режина, Ренета, Ромео, Румен, Румяна, Румена, Руска, Руси, Сара, Свилен, Свобода, Севда, Сенко, Силва, Слав, Слава, Снежанка, Сокол, Стамат, Страхил, Султана, Траян, Чавдар, Щерьо и други.