При финансови затруднения работодателите най-често прибягват до прехвърляне на фирмата на друго лице, най-често социално слабо, и тази практика законодателно трябва да бъде спряна

За увеличаване на контролните правомощия на Главната инспекция по труда /ГИТ/, повече рестрикции за некоректните работодатели, законодателни промени, свързани с фонда за гарантиране на вземанията - около нуждата от такива законодателни промени се обединиха депутатите от различните парламентарни групи, след като изслушаха и приеха единодушно доклада на временната комисия. Тя беше създадена по искане на БСП и за два месеца трябваше да проучи случаите на неиздължени към работниците възнаграждения за 2012 - 2016 г. Законодателните предложения, отбелязани в документа за решаване на проблема, са основно на омбудсмана Мая Манолова и на КНСБ.
Комисията констатира значително намаляване на случаите на неиздължени възнаграждения от 2012 г. до момента. От общо забавени заплати за 322 млн. лв. вече са изплатени 300 млн. лв. след намеса на ГИТ. През периода инспекторите са съставили 5466 акта за нарушения при неизплащане на заплати като сумата на влезлите в сила наказателни постановления е за близо 8 млн. лв.
В същото време обаче националният обществен защитник сигнализира за лавинообразно нарастване на жалбите за неизплатени пари  през първите шест месеца на годината, отбеляза Хасан Адемов /ДПС/.
Най-драстични са закъсненията в търговията, пише в доклада, тъй като там има и най-много стопански субекти. Следват шивашкият бранш, ресторантьорството.
За 2012 - 2016 г. са установени забавени заплати за близо 45 млн. лв. в сферата на строителството на съоръжения, към настоящия момент сумата е сведена до малко над 10 млн. лв. В строителството на сгради - над 45 млн лв., от тях остава да се изплатят около 18 млн. лв.
В здравеопазването неиздължените възнаграждения са над 16 млн. лв.
Законодателни промени, които да съкратят процедурата по несъстоятелност и така да се ускори достъпът на работниците до правото да получат парите си чрез фонда за гарантиране на вземанията, са едно от решенията, посочи Крум Зарков от БСП. Той обаче отчете, че временната комисия, чийто член е, не е успяла да отвори пътя към специалния ред, по който работниците, неполучили заплати, могат да бъдат обезщетени от фонда. В него по данни, цитирани от Зарков, по закон трябва да има 250 млн. лв., като на практика парите били повече. От тях обаче само 2 млн. лв. са изплатени на работници, защото условието за достъп е процедурата по несъстоятелност, която тръгва бавно, и това трябва да бъде променено, разясни социалистът. От левицата предлагат и увеличаване  правомощията на ГИТ.
Хасан Адемов обаче обясни, че и в момента инспекцията трудно изпълнява някои от правомощията си поради малкия щат -  под  350 души, които трябва да проверяват над 250 хиляди предприятия. Той подчерта също, че фондът за гарантиране на  вземанията е работодателски, за солидарност между тях. Но, отбеляза председателят на социалната комисия, има некоректни работодатели, които не могат да бъдат санкционирани, въпреки че нарушават разпоредби на Търговския закон, определящи сроковете, в които работодателите са длъжни да поискат процедура по несъстояелност. Това ощетява служителите, които не могат да се възползват от правото си да получат дължимото от фонда, поясни Адемов.
На практика искате да смените философията, да отворите вратичката и да разширите кръга на работодателите с достъп до фонда, противопостави се Светлана Ангелова от ГЕРБ. Така, по думите й, и некоректни работодатели ще имат възможност да се доберат до парите от фонда.
Анализът на лошите практики показвал, че при финансови затруднения работодателите най-често прибягват до прехвърляне на фирмата на друго лице, най-често социално слабо, и тази практика законодателно трябва да бъде спряна.