Европейският съюз иска да привлече Западните Балкани

Очаква се ЕК да обяви нови средства за подсилване на икономическия растеж в региона

Лидерите на Европейския съюз и колегите им от Западните Балкани потвърдиха днес намеренията за икономическа интеграция на фона на нарастващото влияние на Русия в региона и собствените проблеми на съюза, свързани с Брекзита, миграцията и опасенията за сигурността, предаде Асошиейтед прес.

Италианският премиер Паоло Джентилони е домакин на днешната среща на върха ЕС - Западни Балкани в северното италианско пристанище Триест, смятано за символичен мост между ЕС и Балканите. Това е четвъртата подобна среща, откакто германският канцлер Ангела Меркел започна серията от годишни срещи с кандидатките за членство в ЕС Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Македония, Черна гора и Сърбия през 2014 г., предаде БНТ, позовавайки се на БТА.

Очаква се Европейската комисия да обяви нови средства за подсилване на икономическия растеж в региона, а балканските лидери да подпишат споразумение за обединяване на транспортните си мрежи и да приемат план за създаване на регионална икономическа зона.

Европейският съюз се стреми да покаже, че все още е ангажиран със Западните Балкани, независимо че процесът на разширяване е в застой до 2019 г. и самият блок се бори със собствени проблеми. Интересът на блока се подхранва и от нарастващото влияние на Русия на Балканите, особено видимо в Сърбия, която остана последният съюзник на Русия, след като Черна гора направи рязък завой на Запад и се присъедини към НАТО тази година.

"ЕС се опасява и от подновената нестабилност в Западните Балкани, които преминаха през кръвопролитни войни през 90-те години. "Политическата стабилност в региона е също и политическа стабилност за нас"", каза Меркел в началото на срещата. Напрежението и нарастващата националистическа реторика продължават да тлеят между Сърбия и Хърватия, както и между Сърбия и бившата й област Косово, която обяви независимост през 2008 г.

Политическо напрежение има и в Македония, а в Черна гора бе направен опит за държавен преврат в деня на парламентарните избори през октомври миналата година, който според черногорските власти е бил вдъхновен от Русия, противопоставяща се на членството на страната в НАТО.

Дори и членките на ЕС Словения и Хърватия са въвлечени в териториален спор, датиращ от началото на 90-те години. В началото на срещата в Триест италианският външен министър Анджелино Алфано призова балканските лидери да оставят настрана разногласията си и да се концентрират върху интеграцията в името на регионалния мир и икономическия растеж.

"Трябва да преодолеем вътрешните си разногласия и взаимните обвинения от миналото и да направим необратим европейски избор. Само чрез диалог и силен тласък към помирение ще можем да гледаме с оптимизъм към бъдещето", заяви Алфано в статия, публикувана във в. "Кориере дела сера".



Снимка на Деня

Златна есен в парк "Кайлъка"