482 лекари работят в областта

730 са болничните легла

Към 31.12.2016 г. в област Добрич функционират 6 заведения за болнична помощ със 730 легла, от които 5 болници с 640 легла, съобщават от статистическото бюро в Добрич.

Заведенията за извънболнична помощ са 34 с 24 легла, а другите лечебни и здравни заведения - 3 с 30 легла.

 Заведенията за болнична помощ включват болници, центрове за кожно-венерически заболявания, центрове за психично здраве и комплексни онкологични центрове. В сравнение с   2015 г. броят на тези заведения се запазва, а легловият им фонд намалява (с 18 легла, или 2.4%).

Съгласно Закона за лечебните заведения болниците са многопрофилни и специализирани. Към 31.12.2016 г. многопрофилните болници са 3 с 490 легла, а специализираните болници са 2 със 150 легла.

Осигуреността на населението с болнични легла в края на 2016 г. е 729.6 на 100 000 души от населението, докато за област Добрич този показател е 409.1 на 100 000 души.

Най-високи са стойностите на показателя в областите Смолян (930.3 на 100 000 души от населението), Пловдив (920.5) и Стара Загора (838.0), а най-ниски са в областите Ямбол (355.8) и Перник (385.4).

Към 31.12.2016 г. заведенията за извънболнична помощ в област Добрич са 34 с 24 легла за краткосрочно наблюдение и престой. В сравнение с 2015 г. броят на тези заведения намалява с 2.9%, а броят на леглата в тях се запазва непроменен.

Към други лечебни и здравни заведения се отнасят центровете за спешна медицинска помощ, регионалните здравни инспекции, домовете за медико-социални грижи за деца, хосписите, националните центрове без легла, диализните центрове, както и центровете за трансфузионна хематология. В края на 2016 г. тези заведения в област Добрич са 3 с 30 легла.

В края на 2016 г. на основен трудов договор в лечебните и здравните заведения в област Добрич практикуват 482 лекари. Лекарите по дентална медицина са 145. Медицинските специалисти по здравни грижи, които работят на основен трудов договор в лечебните заведения, са 843, от които 537 медицински сестри и 61 акушерки.

 Към 31.12.2016 г. разпределението на практикуващите лекари по пол и възраст е следното:

• Мъже са 199 (41.3%), жени - 283 (58.7%).

• Най-голям е делът на лекарите във възрастовата група 55 - 64 години - 187, или 38.8%.

• Младите практикуващи лекари на възраст до 35 години са 24, или 5.0%, а най-възрастните (на 65 и повече години) - 85, или 17.6%.

В структурата на лекарите по специалности[1] най-голям е делът на общопрактикуващите лекари - 127, или 26.3% от всички лекари в областта, следвани от практикуващите Педиатрия - 27

(5.6%), Акушерство и гинекология - 24 (5.0%), Хирургия - 22 (4.6%), Кардиология и Нервни болести - по 19 (3.9%), Психиатрия - 18 (3.7%), Анестезиология и интензивно лечение – 15 (3.1%), Вътрешни болести и образна диагностика – по 14 (2.9%).

Осигуреност с лекари

Осигуреността с лекари в края на 2016 г. общо за страната е 41.6 на 10 000 души от населението, а с лекари по дентална медицина - 11.3 на 10 000 души от населението.

Осигуреността на населението с лекари по области варира от 26.3 до 56.3 на 10 000 души, като най-висока е тя в областите, в чиито центрове има медицински университети и университетски болници. Стойности над този за страната има показателят в областите Плевен (56.3 на 10 000 души от населението), София (столица) (50.3), Пловдив (49.6), Варна (48.4) и Стара Загора (42.8).

Най-нисък е показателят за областите Разград (26.3 на 10 000 души от населението), Добрич (27.0) и Перник (27.3).

 Осигуреността с общопрактикуващи лекари за страната е 6.2 на 10 000 души от населението. Най-висок е показателят за областите Плевен (8.2 на 10 000 души), Сливен (8.0), Добрич и Видин (по 7.1), Стара Загора, Ловеч и Перник (по 7.0). Най-ниска е осигуреността на населението с общопрактикуващи лекари в областите Разград и Кърджали (по 4.2 на 10 000 души от населението), и Търговище (4.4).