Основната задача на мениджърите е да установят къде са причините и да осигурят техническа поддръжка като видеонаблюдение, паник бутони, да подготвят обучение на персонала как да се справя

“Има едно проучване съвсем скоро направено в щатите, че около 60-дори над 70% от лекарите имат недобра подготовка, или непълна подготовка за справяне с критични пациенти. Това каза в студиото на "Денят започва" на БНТ проф. д-р Венцислав Мутафчийски, директор на ВМА.
Основните мерки трябва да бъдат насочени за мениджърите на болници. Трябва да бъде направен анализ къде са горещите точки, къде биха могли да възникнат конфликтите с пациенти или техните близки. Нашият анализ от години това показва, че те са в спешните отделения или интензивните. Имаме съвсем конкретни мерки, набелязани и извършени вече - охрана, видеонаблюдение, връзка с МВР. Това не намалява вербалната, а физическата агресия. Основната задача на мениджърите е да установят къде са причините и да осигурят техническа поддръжка като видеонаблюдение, паник бутони, да подготвят обучение на персонала как да се справя.
Той каза още, че във ВМА има изградена система за видео и звуково записване.
Нито системата с личните лекари работи добре, нито болничната, нито доболничната помощ, заяви проф. Мутафчийски и продължи: "Затова тя подлежи на развитие, но много от пациентите не могат да преценят сами от какво страдат. Не може да върнем пациенти в спешното отделение, защото това също е фактор, който поражда агресия. Наистина системата е несъвършена, но може би такива разговори имат ефект за много хора да разберат кога и при какви ситуации, както и че спешните отделения не са панацея и не могат да лекуват цялото здравеопазване. Това не е българско явление. Това е част от професията".
Проф. д-р Мутафчийски каза още, че има директна връзка с дежурен прокурор. Като ръководител аз се вглеждам в нас какво бихме могли да направим. Много от пациентите, които идват в спешните отделения много често са преживяли този болничен туризъм. Не можем да премахнем насажданото твърдение, че лекарите са престъпниците, за което съм твърдо против. Подобно обобщаване е абсолютно грешно и невярно.
7-10% от пациентите с тежки онкологични пациенти идват и не са потърсили никаква лекарска помощ до сега, казва директорът на ВМА. "Много хора неглижират проблема, а в интернет има какви ли не щуротии."
Относно безотговорността към здравето той сподели, че това е липса на просветеност. "Не могат само личните лекари да бъдат пропагандатори на това нещо. Медиите, училището, студентската скамейката също трябва да носят отговорност".
Основните мерки трябва да бъдат насочени за мениджърите на болници. Трябва да бъде направен анализ къде са горещите точки, къде биха могли да възникнат конфликтите с пациенти или техните близки. Нашият анализ от години това показва, че те са в спешните отделения или интензивните. Имаме съвсем конкретни мерки, набелязани и извършени вече - охрана, видеонаблюдение, връзка с МВР. Това не намалява вербалната, а физическата агресия. Основната задача на мениджърите е да установят къде са причините и да осигурят техническа поддръжка като видеонаблюдение, паник бутони, да подготвят обучение на персонала как да се справя.
Той каза още, че във ВМА има изградена система за видео и звуково записване.
Нито системата с личните лекари работи добре, нито болничната, нито доболничната помощ. Затова тя подлежи на развитие, но много от пациентите не могат да преценят сами от какво страдат, коментира директорът на ВМА. Не може да върнем пациенти в спешното отделение, защото това също е фактор, който поражда агресия. Наистина системата е несъвършена, но може би такива разговори имат ефект за много хора да разберат кога и при какви ситуации, както и че спешните отделения не са панацея и не могат да лекуват цялото здравеопазване. Това не е българско явление. Това е част от професията. Не могат само личните лекари да бъдат пропагандатори на това нещо. Медиите, училището, студентската скамейката също трябва да носят отговорност, заяви проф. Мутафчийски.