История на София и създаването на царската Борисова градина

Животът

23-09-2017, 11:00

Снимка:

wikipedia

Автор:

Мила Иванова

Всичко от Автора

Още по Темата:

Район "Средец" - сърцето на София

София - 7000-годишна мъдрост

На 9 януари 1895 г., в чест на престолонаследника княз Борис, навършващ тогава 1 година, паркът получава официалното си име – „Княз Борисова градина“

Борисовата градина е най-големият парк в София. Площта му е 3,02 кв. км. При нейното създаване градината е разположена в покрайнини на столицата, които с разрастването на града влизат в неговия разширен център, а самата градина е разширена до Ловния парк. Благоустроена е предимно частта край центъра на столицата, а след бул. „Яворов“ става лесопарк.


Началото ѝ е поставено през 1882 г. Дотогава мястото е градска мера, в която се пасе добитък. Местността се наричала „Табията“, заради близостта ѝ със стара турска табия (укрепление). На 22 март 1882 с единодушно решение на Общинския съвет по предложение на кмета Иван Хаджиенов е предвидено създаването на парка. То среща критика с оглед окаяното състояние на столицата – кални улици и газени фенери.
През 1882 г. кметът на София възлага създаването на градината на швейцареца Даниел Неф, градинар на румънския кралски двор. Той изработва първия план на градината, организира разсадник в долната част при реката и си построява къща за живеене. В края на века разсадникът носи и приходи за общината. Езерото на мястото на бившето мочурище е наречено Рибно (а по-късно: Езеро с лилиите).

Първоначално са засадени 10 000 фиданки с богат видов състав. През 1884 г., когато посадъчният материал става годен за работа, Неф засажда с любимите си акации долната лява част на проектираната градина, устройва лехи с цветя и поставя входа (портата) откъм Цариградско шосе. За две години площта на разсадника е увеличена с 14 хил. кв. м. Освен по протежение на Цариградското шосе, градината се разширява и в югозападна посока до мястото на старото игрище „Левски”, засажда се гората над него, построява се бюфет и се създава Голямото езеро (1889).


В последствие, работата на Даниел Неф се поема от Карл Неф и Емил Аман. По препоръка на княз Фердинанд, през 1888 г. Започва промяна в растителния състав на градините и уличните насаждения в столицата. Повечето от акациевите дървета трябва да се заменят с горски дъб, явор, ясен, бреза и др. Първите няколко десетки дъба са пренесени от гората в Лозенец. Първият е засаден до къщата на градинаря. В следващите 3-4 години масово се засаждат широколистни дървесни видове, докарани от Пасарелската и Кокалянската гора.

Към 1890г. от Рила планина са донесени и значителни количества иглолистни дървесни видове – черен бор и смърч. Засадени са и такива екзотични видове като секвоя, кедър, гинко билоба и др.
През 1892 г. започва строителството и на Астрономическа обсерватория на Софийския университет, завършена през 1894г.
На 9 януари 1895 г., в чест на престолонаследника княз Борис, навършващ тогава 1 година, Пепиниерата получава официалното си име – „Княз Борисова градина“.

В края на века разсадникът вече носи значителни приходи на общината от продажбата на фиданки и цветя.
През 1899г. Голямото езеро до входа, получило името „Ариана“, е разширено и реконструирано. Години наред, през лятото, софиянци се наслаждават на разходки с лодки в него, а зимно време го използват за пързалка. В него е оформено островче, върху което се построява казино.
Разширява се и цветната градина, оформят се нови алеи – за пешеходци, конници и велосипедисти. На мястото на бивше мочурище е създадено още едно, по-малко езеро, наречено Рибно (по-късно Езерото с лилиите). В рибното езеро са поставени червени рибки и водни лилии. Към 1900 г. Борисовата градина е с размер над 500 декара.


Разбира се, не всички са одобрявали превръщането на градската мера в изискан парк, по образец на най-красивите европейски градини. През 1903 г.  слатинските шопи  се вдигат на бунт и при престрелката между тях, полицията и военните загиват двама и са ранени десетки души.
През 1906 г. за главен общински градинар е назначен елзасецът Йосиф Фрай – страстен любител на цветята. Той преустройва градината по собствен план, доразвивайки идеите на Неф. През 1910-1912 г. засажда двете главни алеи в долната част на градината – липовата и кестеновата, а в горната част открива широката централна и двете странични алеи – от Детското игрище до Рибното езеро. По негова идея е създаден Розариумът и заповат да се организират ежегодни цветарски изложби.
В началото на XX век е създадено езерото „Ариана“. За първи път в София започват романтично да плават лодки. Край него и в едноименната бирария се събира градският елит, свири и военна музика. През зимата се ползва за каране на кънки.
Изграждат се някои от известните чешми – в близост до езерото е направена чешмата с мечката, а в централната част на градината е Народната чешма, по-късно облицована с бигор и наречена Бигоровата чешма.
Постепенно в парка започват да се изграждат редица спортни съоръжения – Скаутско игрище (на мястото на днешната лятна естрада), Арменско игрище (на мястото на езерото с патиците), тенис кортове. Още през 1903г. в северозападната част на градината, на мястото на руските гробища, е разрешено изграждането на игрище на гимнастическото дружество „Юнак”, на ловджийското „Сокол” и на колоездачното и туристическо дружество – общо 77 декара. През 1922г. в местността Пустинята e отпуснато място от около 60 декара за изграждането на колодрум на Българския Народен Спортен Съюз и на Първо Българско Колоездачно Дружество. Мястото е отстъпено безплатно за ползване за срок от 15 години. Управата на софийското колоездачно дружество се амбицирала да построи колодрум по случай балканиадата през 1931г. Столицата се сдобива с колодрум, какъвто няма не само на балканския полуостров, но и в доста от по-напредналите държави в Европа. Малко по-късно в близост е определен терен и за спортно игрище на футболния клуб „А.С.23“ (59 декара). През 1924г. общината предоставя място в западната част на Борисовата градина и на спортен клуб „Левски“, там където днес е едноименният национален стадион. Той е построен с доброволен труд и е завършен през 1926г.
Колодрумът е открит през 1928 г., а две години по-късно и стадион „Юнак“. Така към 1933г. спортните съоръжения в парка заемат площ от 177 декара.
Около 1930г. в средата на рибното езеро, освен жабите и костенурките, е изградена каменна лилия, от която също бликали струи вода. Десетина години по-късно за пореден път е направена нова скулптурна украса на езерото. В центъра, заобиколен от известните костенурки и жаби, е поставена фигура на къпещи се деца, по проект на скултура Васил Зидаров. В близост до езерцето е направена и чешмата с мечката.
През своята дългогодишна дейност като общински градинар Йосиф Фрай превръща тогавашната градина „Княз Борис Търновски” в разкошен парк, който по красота и простор съперничи на дворцовите паркове в Евксиноград и Враня.
През 1937г. започва строителството на къпалня Княгиня Мария Луиза по проект на арх. Борис Далчев, открита през 1939г.
Съществен момент за оформянето на новоустроените територии в градината е изграждането на „Японския кът” в частта над Рибното езеро към Цариградското шосе. Това става през 1940г. и растенията за къта, предимно вишни, са изпратени от Япония чрез японския пълномощен министър Хачия в знак на приятелски чувства на японския към българския народ.
През втората половина на XX век, в Борисовата градина са изградени детски кътове, летни естради и театър, читалня, тенискортове, паметници, конна база.
След 9 септември 1944г. започва нов период в развитието на градината. Името е променено на „Парк на свободата“. През 1952г. започва строителството на алпинеума.
На 2 юни 1956г. е открита „Братската могила“ – паметник на загинали антифашисти, оформен като голяма архитектурна скулптурна композиция, над която се издига 41-метров обелиск.
През 1959г. в лесопарковата част е изградена първата телевизионна кула в София и България, висока 120м. Къпалнята е преименувана на „Република“.
От 1963 до 1973г. след реконструкцията на бул. „Ленин“ („Цариградско шосе“) и двукратното разширение на стадион „Васил Левски“ от парка са отнети 30 декара.


През 1972г. езерото „Ариана“ е преустроено, емблематичната бирария на островчето, събирала години наред бохемата на столицата, е разрушена.
От 1984г. цялата територия на парка възлиза на 4120 декара, а представителната част е 326 декара. Последната му голяма реконструкция е през 1986г., проектирана от колектив с ръководител инж. Георги Радославов.
В началото на 1992г. се връща старото име – Княз Борисова градина, или Борисова градина, както я наричаме днес.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

*В тази публикация са използвани материали от сайта на Столична община. Приканваме нашите читатели да споделят любопитни и малко известни исторически факти за София, които ще публикуваме в поредицата.



Снимка на Деня

Щрихи от Плевен