Руският паметник - първият паметник построен в София - между 1880 и 1882 г. в незастроената тогава извънградска част на София, на пътя за с. Княжево. В близост до него се намират и Министерството на земеделието, "Пирогов" и площад "Македония", но за тях по-късно.

Обратно към пл. "Руски паметник" - няма писмена документация кой е авторът на паметника, но е вероятно, той да е дело на руския академик В. Йосифович Шервуд или на цариградския архитект Вокар. За направата на паметника били изразходени 25,000 лева златни.

Руският паметник, наричан по-рано, преди издигането на величествения паметник на „Царя-Освободителя" срещу Народното събрание, паметник на „Цар-Освободител Александър II", е направен от дялан бял песъчлив камък, а плочите, върху които са поставени надписите и гербът на Русия — от бял мрамор. На лицевата страна на паметника се намира надпис: „Въ царствованiи Александра II го императора всероссiискаго волею и любоввю его освобождена Болгария, 19 февраля 1878 года", а на противоположната му страна — друг надпис: „Не намъ, не намъ, а имени твоему — 1877—1878".

Паметникът е освещен и открит на 29 юни 1882 г. - самият Княз Александър Батемберг го открива.

Историята на МЗХГ започва през далечната 1879 г. Той е едно от първите 6 министерства създадени от тогавашното Учредителното Народно събрание. Тогава то се е наричало Министерството на общите сгради, земеделието и търговията. Интересното е, че по начален план е трябвало да бъдат 7 министерства, но след бурни разногласия Първото Обикновено народно събрание приема броят на министерствата да бъде 6, а Министерството на общите сгради, земеделието и търговията - по думите на Петко Каравелов: "ще се вмества, както се намери за сгодно".

Четвъртото Велико Народно събрание предлага промяна в Търновската конституция. По този повод в брой 107 на Държавен вестник от 25 май 1893 г. се публикува Прокламация на Фердинанд към българския народ за създаване на първото законно Министерство на търговията и земеделието, а за негов министър се назначава Панайот Славков.

С промяната на Търновската конституция през 1911 г. Министерството на търговията и земеделието се закрива и се създава Министерство на земеделието и държавните имоти. То се оглавява от Димитър Христов, последният министър на закритото МТЗ. Последната промяна в името на министерството е с решение на 40-то Народно събрание от 24 април 2008 г. и то носи името Министерство на земеделието и храните.

Университетска многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина „Николай Иванович Пирогов“ (УМБАЛСМ "Пирогов) е основана през 1950 г. Тогава болницата е кръстена на руския хирург Николай Пирогов. В двора ѝ можем да намерим и негов паметник. През годините болницата носи различни имена, като Институт за бърза медицинска помощ, Републикански научно-практически институт за спешна медицинска помощ и Научен институт по Спешна медицина.

Днес "Пирогов" е най-големият по рода си център за спешна медицинска помощ в страната ни.

*Приканваме нашите читатели да споделят любопитни и малко известни исторически факти за София, които ще публикуваме в поредицата.