Гробът на Вазов, храм-паметникът "Александър Невски" и църквата “Света София” - сърцето и паметта на София

Разходката ни в София продължава и днес, с още от символите на Район "Оборище".

Църквата “Света София” е една от малкото запазени късно християнски базилики по българските земи.

Тя е строена през VI в. на мястото на по-рани църкви от IV и V в. В края на XIV е била преустроена в джамия с минаре. Претърпяла е земетресенията през 1818 и 1858 г.
Наред с църквата “Свети Георги” тя е една от най-старите и ценни исторически обекти на София от римския й период.
Разположена е в центъра на най-святото място на многовековния град – т.н. “Сердикийски некропол”.

Под цялата църква се намира нейното богато археологическо ниво, състоящо се от антични гробници, чиито експониране вече е факт.

Храм-паметник “Александър Невски” е строен в периода 1904–1912 г. по проект на руския архитект Ал. Померанцев.

Решение за неговото изграждане е взето от Учредителното народно събрание във Велико Търново през 1879 г., като израз на всенародната признателност към освободителното дело, довело до възстановяването на българската държавност.
Строежът на паметника започва едва през 1904 г., след набавянето чрез държавни субсидии и доброволни дарения на необходимите средства за осъществяването на това грандиозно за страната начинание. Въпреки мащабността и сложността на строежа той е извършен за рекордно краткия срок от осем години.
Вътрешното пространство на храма е впечатляващо с майсторското си изпълнение на колоните, арките, капителите, фризовете и пр. архитектурни елементи, и използваните за тяхното оформление ценни и редки видове строителни материали. То се допълва и от високохудожествените стенописи, икони и други живописни жанрове, дело на 20 руски и 30 български художници, едни от най-добрите творци на двете страни по това време. Храмът е осветен през 1924 г.

По неговото изграждане участват изтъкнати български и руски архитекти П. Момчилов, Ю. Младенов, Я. Шамарджиев, Г. Лазаров. Декоративната и стенописна украса е дело на художниците В. Васнецов, В. Савински, А. Митов, Ст. Иванов, А. Белковски и др.
В криптата на храм-паметника днес е изложена сбирката от най-ценните средновековни икони на Националната художествена галерия.

В градинката на Света София  в далечната 1921 г. е погребан един велик българин, Патриарх на родната литература, големият български писател Иван Вазов. Той е погребан с големи почести от целия български народ. Монументът представлява голям витошки камък от морените, донесен специално, за да свидетелства за огромната любов, която питаеше писателят към природата на България.

Патриархът на българската литература се премества да живее в София през 1889 г. През 1897 г. Вазов е избран за министър на народната просвета. Гениялният творец умира от сърдечен удар през 1921 година на 71 години. Иван Вазов твори в почти всички жанрове. Основните теми в произведенията му са любовта към Родината, към природата на България, както и победите на българите на бойното поле. Вазов не остава равнодушен към проблемите на България след Освобождението, както и към апатията на Европа към нелеката съдба на българския народ  през този период.

*В тази публикация са използвани материали от сайта на Столична община. Приканваме нашите читатели да споделят любопитни и малко известни исторически факти за София, които ще публикуваме в поредицата.