Когато говорим за културата в столицата, не може да не се спрем на централният район "Оборище". В него са някои от най-старите и интересни културни паметници и най-развлекатлените културни институции, а конкуренция му прави само съседният район "Средец". В него можем да намерим Националния военноисторически музей, купища театри - Драматичният театър, Младежкият театър, Националният музикален театър, Столичният куклен театър и др., можем да посетим и Домът на киното, както и някои галерии. В "Оборище" са също и Софийската национална опера и балет, както и Националната библиотека, а не на последно място са и Докторският паметник, както и Паметникът на Васил Левски - символът на Дякона!

В Националния военноисторически музей можем да видим културни ценности, свързани с националната и европейска военна история. НВИМ е държавен музей, който от създаването си до днес е структура на Министерство на отбраната. Музеят има хиляди квадратни метри експозиции, с над 28 000 експоната. В библотеката му можем да получим достъп до 13 729 тома литература. Военноисторическият музей полага началото си през 1914 г. В него започват да се колекционират експонати още от 1916 г. Първата му експозиция е през 1937 г. на ул. Московска в сграда под наем, а през 1949 г. го преименуват - на Централен музей на народната армия. Най-накрая през 1968 г. музеят получава статут на национална институция и променя името си – Национален военноисторически музей.

Българското оперно дружество е основано през 1908 г., но тя води началото си още по-рано - през 1890 трима български музиканти Драгомир Казаков, Иван Славков и Ангел Букорещлиев организират първата оперна трупа в България като отделение на "Столичната драматично-оперна трупа". Първата цяла постановка е представена през следващата, 1909 г. През 1922 г. получава името Национална опера, а през 1928 г., когато балетната трупа играе първия си самостоятелен спектакъл, дружеството получава пълното си име - Национална опера и балет. Сградата, в която се помещава днес дружеството, е проектирана през 1921 от арх. Лазар Парашкеванов, но строежът ѝ започва едва през 1947 и завършва през 1953 г.

Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ е най-старият културен институт на България след освобождението. Библотечният ѝ фонд наброява 7 808 928 единици. Библиотеката води началото си още от 1878 г., когато е създадена комисия с председател Марин Дринов. През 1900 г. за библиотеката е закупена сграда на "Раковска", а през 1939 г. започват да строят нова сграда за библиотеката, обаче по време на бомбардировките на София през 1944 г. и двете сгради са разрушени. Сградата е построена през 1946 г. и е открита 7 години по-късно - на 16 декември 1953 г. През 1963 г. Народната библиотека „Васил Коларов“ се преименува в Народна библиотека „Кирил и Методий“, а от 2009 г. става Национална библиотека.

Докторският паметник е издигнат в чест на загиналите медицински работници в Руско-турската война от 1877 – 1878 г. в сраженията при Плевен, Пловдив, Мечка и на връх Шипка. Паметникът на Васил Левски е един от първите издигнати след Освобождението в столицата - разположен на метри от бесилото на Апостола. Решението за изграждането му е взето на 6 август 1878 г. по предложение на граф Игнатиев.

Основите на паметника са направени още през есента на 1878 г., но събраните средства свършили и на 15 февруари 1879 г. е изпратено ново циркулярно писмо до общините в цялата страна с молба за събиране на пари за това народно дело. Работата е подновена през 1884 г. Паметникът е завършен още следващата година и е открит през 1895 г., посрещнат с много критики. Според документи от онова време, костите на Васил Левски са били положение в основните на паметника, но до ден днешен няма официални данни, дали това е така и имало ли е церемония.

*В тази публикация са използвани материали от сайта на Столична община. Приканваме нашите читатели да споделят любопитни и малко известни исторически факти за София, които ще публикуваме в поредицата.