Вчера се проведоха избори за епархийски съветници и членове на църковния събор

С решение на Св. Синод  във всички епархии на Българската православна църква, вчера се проведоха избори за епархийски съветници и членове на църковния събор.
Според Устава на БПЦ Епархийският съвет се състои от председател – митрополит или определено от него с писмена заповед духовно лице, двама клирици, двама миряни и един монашестващ – представител на епархийските манастири, определен  с писмена заповед от епархийския митрополит. Всички те съдействат на епархийския митрополит в осъществяване на  архиерейската му изпълнителна власт. В Епархийския съвет не могат да членуват лица с роднински взаимоотношения с членове на Съвета, Светия Синод или служители в администрациите на БПЦ, както и лица, които са обявени в несъстоятелност.
В Старозагорската митрополия, след молитва и откриване на събранието, стана ясно, че от 36 епархийски избиратели, избрани през месец май (по трима свещенослужители и трима миряни от шестте околии на епархията), присъстват  34.  С явно гласуване бяха избрани един клирик и един мирянин, които заедно с митрополит Киприан формираха бюро по провеждането на избора. След предложения от присъстващите бе съставена и изборната бюлетина, в която бяха включени 8 клирици и 8 миряни. Събранието избира членовете на Епархийския съвет от списъка на кандидатите с тайно гласоподаване и с мнозинство повече от половината от присъстващите. До повтаряне на избора не се стигна. 
За редовни епархийски съветници, в следващия 4-годишен мандат бяха избрани свещеноиконом Емилиян Димов с 30 гласа и свещеноиконом Димитър Димов с 28, а за допълнителни – свещеноиконом Евгений Димитров с 25 гласа и свещеник Живко Желев с 21. Редовните мирски лица в Епархийския съвет са Деян Русенов и Петър Влахов с по 28 гласа, а допълнителни – Георги Йорданов с 25 и Михаил Тачев с 23.
Писмени жалби по редовността на избора могат да бъдат подавани от всеки член на избирателното събрание в седемдневен срок от датата на избора. След изтичането на срока книжата се изпращат в Светия Синод, който в намален състав проверява редовността на избора. Когато се установи, че той е редовен, го одобрява с решение, което е окончателно. 
Когато се установи, че изборът е нередовен, Светият Синод в намален състав го касира и разпорежда нов избор. Когато някой от членовете излезе от състава на Епархийския съвет, на място му се призовава неговият подгласник.
В същия ден, по сходен принцип, се избраха и членовете на църковния събор, като към изборното бюро бяха включени по още един клирик и мирянин. Всеки избирател имаше право да предложи имена на достоизбираеми. 
Според Устава клирик, избираем за член на Църковния събор, трябва да да има качества на достоизбираем за епархийски избирател, да има най-малко пет години безукорна служба като свещенослужител и завършено средно образование. Мирянинът, избираем за член на Църковния събор, трябва да има качества на достоизбираем за епархийски избирател, да бъде строго православен в живота и мислите си и да е познат като благочестив и добродетелен.
Изборът отново се проведе с тайно гласоподаване, като всеки избирател гласува за трима енорийски свещеници и трима миряни, измежду по 8 предложени. С 21 гласа бе избран свещеноиконом Теодор Попминчев, с 19 протойерей Георги Крясков, а с 18 протойерей Силвестър Иванов. Миряните, които ще членуват в Църковния събор са Ленко Влаев с 22 гласа, Тончо Тончев с 21 и Иван Дичев с 18.
За избора бе съставен акт, който се вписа в протоколната книга на Епархийския съвет,подписа се от членовете на избирателното бюро и епархийските избиратели и се подпечата с печата на епархийския митрополит.
Възражения относно редовността и правилността на избора и по качествата на избраните прави председателстващият.   Жалби от избиратели за нередовност при избора  се подават  до епархийския митрополит в седемдневен срок от деня на избора, а възражения относно качествата на избраните лица може да подаде всеки християнин до епархийския митрополит в 15-дневен срок от деня на избора.  След изтичането на срока, актът за избора се прочита в заседание на Епархийския съвет, който преценява качествата на избраните и изказва мнението си. Епархийският митрополит изпраща на Светия Синод книжата по избора заедно с препис от акта. 
Когато изборът, проверен от Светия Синод в намален състав, се окаже редовен и избраните лица – отговарящи на изискванията на настоящия Устав, Светият Синод в намален състав прогласява избраните за членове на Събора и известява на съответния епархийски митрополит да ги снабди с писма за участие в Събора.Преди да се произнесе, Светият Синод в намален състав, ако намери за необходимо, извършва  анкета по проведения избор чрез свой пратеник.
Когато изборът бъде касиран, Светият Синод в намален състав предписва на епархийския митрополит да призове епархийските избиратели в кратък срок за провеждане на нов избор.
  Когато при редовно проведен избор се установи, че някой от избраните не отговаря на изискванията по Устава или през четиригодишното си служение се откаже от членство в Събора, изсели се или почине, за член на Събора се прогласява онзи от кандидатите, който след избраните е получил най-много гласове и притежава качествата  на избираем, установени по Устава.