Фестивалът на кестена в Коларово започна с изложба "Приятелите на Четката“

Представени са 35 платна на петима местни художници

Изложба от общо 35 платна на петима местни художници ознаменува началото на богата тридневна програма на шестия Фестивал на кестена в петричкото село Коларово.
Експозицията, подредена в централното фоайе на коларовското читалище „Яне Сандански – 1952“, е многожанрова и политематична и представя творческите търсения на художници от петричкото село – младият талант Венеса Бишева, Благой Митов, Иван Бишев, читалищният секретар Евгени Гоцков и доайенът на коларовската художествена гилдия Атанас Стоименов.
Артсалонът беше открит от кмета на Коларово Атанас Гошев. „Пожелавам това творческо начало на фестивала да ни подтикне да творим заедно за добруването на село Коларово, на Подгорието и на община Петрич като цяло“, пожела в приветствието си кметът на Коларово. Читалищният секретар и участник в изложбата Евгени Гоцков изрази надежда изложбата „…да донесе на нас художниците, на Коларово, на Подгорието и на общината национално, а защо не и световно признание“. А от името на уважилия събитието екип на ДПП „Беласица“ експертът София Илкова лаконично пожела „здраве и бъдещи успехи“ на коларовските творци.
От името на своите колеги доайенът на гилдията Атанас Стоименов припомни библейската мъдрост, че „….освен хляб, на човека му е потребна и красота…“.
Паралелно с официалния надслов на изложбата тя още преди откриването беше наречена „Приятелите на Четката“. Това й наименование се оказа игра на думи и приятелска закачка с прякора на доайена Атанас Стоименов, известен в село Коларово и Подгорието с прякора „Четката“. 
Художествената изложба ще остане отворена за почитатели и евентуални откупки до края на месец октомври, когато е и празникът на Коларово Димитровден.
Кулминацията на фестивалните събития е днес – 14 октомври, на връх Петковден, когато на експозиционните шатри в центъра на с.Коларово на сцената пред читалище „Яне Сандански 1952“ и в полевите творчески работилници ще бъде представено необятното богатство на баладичната Беласица планина, специфичният песенен танцов и обреден фолклор, бит и поминък на осемте села от петричкото Подгорие – Беласица, Коларово, Самуилово, Камена, Яворница, Ключ, Скрът и Габрене.
-----------------
Ексклузивно интервю на Димитър Тренчев с доайена Атанас Стоименов

Д.Т: Г-н Стоименов, неприятно ли Ви е да Ви наричат „Четката“?
А.С.:  Нее! По цял свят това ни е прозвището на хората, които рисуваме…
Д.Т.: А Вие откога рисувате?
А. С.: Хм… от… знам, банално ще прозвучи - от дете, но си е така. Това исках и това учих. Въпреки че майка ми и баща ми, като всички родители, не ми попречиха на избора, но и не скриха да се захвана с нещо по-практично, нещо от което е по-лесно да се живее…
Д.Т.: И може ли да се живее от изкуство? Според един вече 61-годишен художник…?
А. С. За съжаление, никога не е можело! Дори гениалните не са могли! Но пък и без изкуство не може да се живее! Аз, а и вярвам много колеги, не могат! Не само в Коларово, в цяла България, в цял свят… Но и само с хляб не се живее! Или аз поне не мога.
Д.Т. От първите Ви учители, за кого…
А.С. ….за кого се сещам, ли? За Петър Бунарджиев… Ако не повече, поне за мащабите на България беше гениален учител и художник…
Д.Т. А в световен мащаб?
А.С. Салвадор Дали! Той беше, продължава да бъде и ще бъде всичко, което ние хората на четката искаме, но не винаги постигаме.