Автомобилният транспорт да бъде обект на отделно секторно законодателство

България ще настоява транспортните работници да не попадат в обхвата на общата европейска директива за командироване

Българската страна ще настоява транспортните работници да не попадат в обхвата на общата европейска директива за командироване и с това няма да се направи компромис. Това каза министърът на труда и социалната политика Бисер Петков по време на форум "Социалният дъмпинг и трудовата мобилност", организиран от ECONOMIX.BG, в партньорство с Българската стопанска камара.
Принципната позиция на страната ни до момента е, че автомобилният транспорт следва да бъде обект на отделно секторно законодателство, каквито действия от страна на ЕК като законодателна инициатива вече са предприети, каза министърът. 
По думите на Петков намирането на справедливо и балансирано решение за обхвата на директивата относно автомобилния транспорт е от важност за страната ни, тъй като секторът е от съществено значение за националната икономика. При подготовката на българската позиция по досието работим в тясно сътрудничество с Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, със синдикати и работодатели, както и с всички заинтересовани, допълни министърът на труда и социалната политика.
Той припомни, че след дългите и безплодни дискусии по директивата по време на три председателства на Съвета на ЕС, настоящото естонско председателство е амбицирано да постигне общ подход по това досие на предстоящото на 23 октомври заседание на Съвета на министрите в Люксембург. Според Бисер Петков постигането на общ подход на заседанието би било благоприятно за България от гледна точка на предстоящото председателство, но не и постигането на компромис на всяка цена. Той допълни, че са възможни различни сценарии за протичане на предстоящото заседание и българското правителство ще приеме утре позиция, която ще позволява гъвкавост.
В центъра на искането за промяна в директивата за командированите работници е темата за социалния дъмпинг. В Европейския парламент по информация на работодателите са внесени над 500 изменения в текстовете, като основните въпроси, които са от интерес на българския бизнес, са свързани с транспорта.
Според новите предложения командированите работници ще имат право на същите възнаграждения като местните, включително и бонуси. В момента изискването е възнаграждението да бъде минималното за съответната приемаща страна, припомни заместник-председателят на БСК Димитър Бранков. По думите му премахването на "минимално" от формулировката се тълкува по най-различен начин от държавите членки, както и от експертите. Заплащането може да бъде както средното за страната, така и обвързано с действащи колективни трудови договори, което няма как да срещне подкрепата на европейския бизнес, тъй като отделни споразумения по сключени колективни договори имат валидност само за подписалите страни, допълни Бранков. По отношение на приемането на средното възнаграждение като заплащане, той коментира: "Значи ли това, че френски шофьор, който минава през Румъния или България, ще получава средното възнаграждение, действащо в страната?"
Изпълнителният директор на Съюза на международните превозвачи Йордан Арабаджиев посочи, че международният транспорт осигурява двуцифрен процент дял от БВП на България  и затова темата е чувствителна както за превозвачите, така и за българската икономика. Според него международният шофьор не е съпоставим с командирован в строителството, който отива в друга държава и живее там за определени месеци. По думите му мобилният работник, извършвайки превози в ЕС, само в рамките на три дни може да отиде във Франция да разтовари, в Белгия да натовари и в Германия отново да разтовари. За тези няколко дни трябва да му се нанасят ставки за всяка страна. Арабаджиев смята, че целта на предложените промени е фирмите от Централна и Източна Европа да бъдат поставени в положение на неконкурентоспособност. Той даде пример, че ако се прилага директивата в международния транспорт,  двама братя в българска фирма, единият с курсове във  Франция и  Германия, а другият с курсове в Хърватия и Румъния, работещи еднакво по 22 дни и 160 - 180 часа на месец, изминаващи еднакви километри, ще получават възнаграждения, съответно 2800 евро и 800 евро.
Икономистът Георги Ангелов отбеляза, че 0,9 на сто са командированите работници като дял от работещите в ЕС, т.е  от 235 милиона работещите в ЕС около 2 милиона са командированите. Голяма част от тези работници са командировани от Германия в Белгия или от Белгия във Франция.  Делът на командированите източноевропейски работници е  0,4 -0,5 на сто, голяма част от които са в Германия. По думите на Ангелов е учудващо при тази статистика защо командированите са проблем точно за Франция.