В храмовете в цялата страна ще бъдат отслужени празнични богослужения

Отбелязваме паметта на Свети Йоан Рилски. Това е един от двата дни в годината, в които се отдава почит на отшелника от Рила планина, смятан за небесен закрилник на българския народ. Свети Иван Рилски е патрон и основател на най-големия манастир в България - Рилския, и патрон на българските будители.

В храмовете в цялата страна ще бъдат отслужени празнични богослужения, а в Рилския манастир се състоя всенощно бдение.

Най-великият светец на българската земя, преподобни Иван Рилски се родил около 876 г. в с. Скрино, разположено в гънките на Осоговската планина край р. Струма (край град Дупница). Бил съвременник на княз Борис (852-889) и на неговия син Владимир, на цар Симеон Велики и на Симеоновия син цар Петър. До 25-годишната си възраст бил пастир. От крехка възраст в душата на Иван започнала да се развива и крепне религиозната вяра. По това време из цяла България започнали да се строят църкви и манастири.

Новооснованите обители ставали не само огнища на християнството, но и книжовни и просветни средища. Желанието на юношата било да се посвети напълно в служение на Бога и в някоя света обител да се отдаде на монашески живот. Отначало Иван постъпил в близкия манастир "Св. Димитрий" под самия връх Руен. Тук той не само развил своите заложби към духовно съзерцание, но и получил образование и придобил знания от свещените, богослужебни и религиозни книги. Приел монашество, но не останал задълго в обителта, а се отдал на живот в пълна самота, молитви, пост и лишения.

Преподобни Йоан Рилски се подвизавал на много места, докато най-после се установил в прекрасната рилска планинска пустиня, където останал до края на живота си. Там той основал манастир, който съществува вече повече от хиляда години. Извършил много чудеса през живота си и след смъртта си: нахранил овчари, излекувал с молитвата си обезумял човек, изцерил и изцерява от разни болести благочестиви люде, опазва манастира си чрез своята благодатна сила.

Славата на отшелника постепенно се разпространила по цялата страна и достигнала чак до столицата. Използвайки едно свое пътуване до София, цар Петър I изминал около 120-километровото разстояние до планината, за да се види с благочестивия старец. Праведният Йоан обаче не го допуснал до себе си, а само му се поклонил отдалеч, като царят отговорил със същото. Отшелникът, естествено, върнал обратно изпратеното му от цар Петър злато като запазил за себе си само дарените му от царя плодове. Това още повече увеличило славата му и към него започнали да се присъединяват ученици, които строели за себе си колиби наоколо. Такова било началото на най-известния български манастир.

Преди смъртта си преподобни Йоан отишъл на пълно уединение, там съставил своето "завещание" (вж. Завет на Св. Йоан Рилски Чудотворец). Починал на 18 август 946 година на около 70-годишна възраст и бил погребан в притвора на църквицата в каменна гробница, която е запазена и до днес близо до пещерата, в която преподобният се подслонявал. Неговото успение Църквата възпоменава всяка година на същата дата. Намирането на светите му нетленни мощи станало на 19 октомври.

На този ден българските лекари отбелязват своя професионален празник. По този повод за седма поредна година ще бъдат раздадени наградите "Лекар на годината".