Район "Надежда" е един от най-старите райони на София. На мястото на днешния кв. "Надежда" до 1906 г. е имало само голо поле, пресечено от шосето София-Лом. През 1905-1906 година се появили първите къщички ,сякаш, за да съживят пустото поле.

Железничари от софийската железопътна работилница били първите заселници по тези места.

През 1908 година по тези места вече са живяли 30-40 заселника. Така се оформила първата махала Надежда. Обликът на махалата бързо се променял, поради стремежа на жителите й. По-голяма част от жителите са били работници, като техния поминък бил занаятчийството, дребната търговия, дребното чиновничество и селското стопанство.

В края на 1923 г. признават махалата за самостоятелно село.

От 1 януари 1924 г. се обособява в самостоятелна административна единица, а от септември 1934 г. става център на съставна община, включваща селата Връбница, Илиянци, Обеля с махала Модерно предградие. В началота на 1936 г. посочените села се отделят и "Надежда" продължава да съществува като самостоятелна община.

Името на общината е дадено в чест на най-малката сестра на цар Борис ІІІ – Нейно Царско Височество княгиня Надежда. Името въплътило красотата на княгинята и копнежа на местните жители селото им да расте и преуспява.

Всяка година празникът Свети Дух се празнува и като събор на Надежда. Желанието и стремежът на район „Надежда” е да се съхрани тази традиция , за да се приобщят жителите му към ценностите по запазване на православната вяра, християнските добродетели и морал.