Парк „Врана“ е създаден под влиянието на европейските пейзажни паркове. В продължение на повече от 40 години създателите на парка успяват да изградят един великолепен парков ансамбъл. За целта като „строителен материал“ използват декоративната растителност. Впечатляващо е голямото разнообразие от 821 дървесни, храстови и тревисти вида от 118 семейства и 435 рода на територия по-малка от 100 ха.

Всичко това определя високата му художествена стойност като едно от първите произведения на парковото изкуство в България.

Паркът е значителна творба на пейзажното парково изкуство, създадена в България през първата половина на XX век. По своите художествени качества той не отстъпва на известните пейзажни паркове, създадени в Европа през XIX век. Представлявал е състав на част на имение с площ 140 ха, принадлежащо на българските царе Фердинанд I и Борис III. През 2001 г имението се подарява от сина на цар Борис III, Симеон Сакскобургготски на Софийската градска община. То е разположено на 11 км от центъра на столицата.

Към изграждането на парка „Врана“ се пристъпва през 1900 г. Неговото създаване се осъществява в обстановка, когато отечественото градинско-парково изкуство е било в самото начало на своето развитие. В началото на развитието си се намирали по това време и политическият, икономическият и културният живот на младата Българска държава. Изграждането на парка обхваща не само голям период от време (43 години), но то е свързано през първия етап от създаването му (1900 – 1909 г.) с големи трудности. Това се обяснява с недостига на посадъчен материал поради липса на оранжерии и разсадници за производство на цветя и дървесно-храстова растителност. Голямо количество фиданки и семена на цветя се доставяло в парка от всички континенти. Ето защо паркът „Врана“ разполага досега с разнообразен асортимент на растителни видове.

Местността, където започва да се изгражда паркът „Врана“, представлявала обезлесена през турско време гола равнина. Само река Искър, протичаща наблизо, е оживявала в някаква степен околния монотонен пейзаж.

Паркът „Врана“ е бил предназначен за царското семейство като извънградска лятна резиденция. Това обстоятелство е предопределило в известна степен неговия интимно-пейзажен характер: в него на дървесните масиви и дървесните групи, цветните поляни, алпинеуми, езера, алеи и пътеки се придават форми близки до природните, което е било свойствено на по-голямата част от европейските пеизажни паркове в миналото.

В създаването на парка „Врана“ са взели участие градинари, чиито имена не са фигурирали в списъците на известните паркостроители-пейзажисти в Европа, като например Кент – в Англия, Пюклер в Германия, Гонзаго в Русия и други.

В парка се намира дворецът "Врана", където Царското семейство е прекарвало по-голямата част от дните си. Голяма част от имението Врана, както уникалният парк, създаден от Цар Фердинанд, така и стопанството са купувани на части в началото на ХХ век от Царя с десетки продавателни актове, които понастоящем се съхраняват в Държавната агенция „Архиви“ и могат да бъдат видени от всеки интересуващ се българин. Фердинанд купува от местните селяни по декар-два, докато закръгля имота около основното имение Чардаклия.

Сред забележителностите на двореца са таван от дърворезба, дело на дебърските майстори Филипови, позлатена дъбова ламперия и керамични изделия „Делфтваре“. Вътрешните колони са изработени по прочутата италианска техника стуко. Има и все още работещ стар асансьор „Шиндлер“.

След референдума за премахване на монархията, организират от комунистите на 8 септември 1946 г., дворецът „Врана“ се ползва от представители на политическото и държавното ръководство на НРБългария. Там се настаняват Георги Димитров и Васил Коларов, а след това и Вълко Червенков. След края на комунизма „Врана“ е върната, с единодушното решение на Конституционния съд от юни 1998 г., на Цар Симеон II и неговата сестра Мария Луиза Българска.