Витоша е първият парк в България и на Балканския полуостров - обявен една година след Лондонското определение за национални паркове. Планината представлява един сложен и твърде интересен обект от геоложка, петрографска, растителна, животинска и туристическа гледна точка. Нейното голямо теренно и природно разнообразие от извори, реки, водопади, торфища, морени и гори винаги е привличало и занимавало природолюбителя и туриста. Този интерес и възможност за посещение се засилва и от непосредствената близост на Витоша до столицата.

Като начало на модерен и организиран туризъм може да се приеме първият излет до Черни връх на 28 август 1895 г. – дело на писателя Алеко Константинов. През 1933 г. обявяват и планината за природен парк - тогава включващ иглолистния резерват, торфенния резерват и още над 5 500 ха.

В годините преди и след обявяването на парка са били извършени редица устройствени мероприятия, целящи неговото туристическо съоръжаване, като по това време паркът е представлявал самостоятелна административна единица с 9 души персонал.

Година след обявяването му Министерството на народното стопанство намалява площта с 6 200 дка, които се освобождават за паша на добитъка на селата Бистрица и Железница.

През 1989 г. Комисията по земята изключва от селскостопанския фонд и включва в държавния горски фонд на НП Витоша 1 695 дка залесени силно ерозирани земи на АПК “Средец”. Във връзка с бъдещото развитие и стопанисване на парк “Витоша” главната задача на тогавашната управа е било изготвянето на окончателния културно – стопански план.

Неговите основни положения по своята същност са много близки до постановките на съвременните планове за управление на защитени територии. Съвременно звучене е имало и намерението на тогавашната администрация да увеличи площта на Народния парк “Витоша” в югоизточна посока и постепенно да присъедини общинските и обществени гори в по-ниските части от Витоша.

Във Витоша можем да намерим стотици различни разстения и биологични видове - като районът е на второ място в България по ендемичните подземни безгръбначни животни. Характерни насекоми са голям сечко (Cerambyx cerdo), буков сечко (Morimus funereus), червена горска мравка (Formica rufa) и други. На територията на парка през различните сезони могат да се наблюдават близо 237 вида птици, от които около 120 са гнездещи, 67 са постоянни и 53 вида са прелетни. Досега на Витоша са установени 18 вида прилепи, също.

В природния парк има и десетки паметници на културата, които се приемат за културно наследство, сред които: Надгробната могила, Боянска църква “Св. Панталеймон”, църквата при Драгалевския манастир „Успение Богородично“ и др.

Защитените територии в района са: резерватът “Бистришко бранище”, образуван през 1934 г.; “Торфено бранище”, обявен за резерват през 1935 .; Природна забележителност “Духлата”.