Нови Искър е град в Западна България, който е и част от 4-те града към Столична община. Селищата от днешния столичен район "Нови Искър" са възникнали върху дъното на голямо езеро, което е в пределите на Софийското поле. Историческите извори сочат, че 5 000 години преди н. е., тук е имало живот, за което свидетелстват тракийските селищни могили в днешните села Негован, Световрачане и Чепинци.

Трайни следи тук са оставили римляните. Главният път - Трояновият, през 1-ви и 2-ри век от н. е. е минавал в подножието на Стара планина край днешния град Нови Искър. В турските данъчни регистри от началото на 15-ти век, голяма част от днешните селища от столичния район „Нови Искър", са записани с днешните си имена - факт, които неоспоримо показва, че те са съществували като селищни образувания още по времето на Второто българско царство.

Днес град Нови Искър се състои от пет си квартала, които имат своята интересна и богата история и културно-историческо наследство. Имената на някои от тези квартали - "Славовци", "Кумарица", "Курило" и "Гниляне", препращат дълбоко в древността, като изследователи сочат, че тези имена са със славянски корени. За кварталите Кумарица и Славовци се споменава в една стара легенда, според която едни от първите заселници са били славяни. Един керван се движел по римския път за Сердика. Керванът бил воден от старейшината Кумарич, който вече стар и болен починал тук. Племенния съвет го погребал с почести и решил да остане и основе селище което впоследствие е наречено Кумарица.

Според преданията името на квартал Славовци е останало от друг славянски род който се заселил недалеч от Кумарица и основали селище което получило името си от племенния вожд Словутич.

Най-много исторически сведения има за кв. Курило, който до 19 век е бил известен като с. Скрино. Историята на неговото преименуване е следната: На път за гр. Одрин, армията на руския генерал Дибич преминава през село Скрино. Тук генералът оставя началник — щаба си, генерал Курило, който по време на престоя си, изгражда постройки, които преди да си замине оставя на местните жители. В знак на благодарност, те преименуват селото си от Скрино в Курило.

Името на кв. Гниляне е известно от султански ферман, носещ дата 23 април 1500 г. При направените разкопки на селищната могила Окол глава са открити костни идоли и глинени съдове от керамика, изящно изрисувани. Археолозите твърдят, че находката е от 1900 – 3000 г. преди н. е. Според историците тук са живели тракийски племена.

"Най-младият" квартал в град Нови Искър е квартал "Изгрев". Той е възникнал в североизточната част на Нови Искър след Втората световна война, като активно е бил заселен през последните 60 години. Възникнал първоначално като вилна зона, днес в квартал "Изгрев" живеят постоянно над 3 000 души и кварталът е важна градска част от ареала на град Нови Искър.

Към административния район "Нови Искър" има и много населени места: с. Балша, с. Доброславци, с. Житен, с. Войняговци, с. Кубратово, с. Локорско, с. Кътина, с. Мировяне, с. Негован, с. Подгмур, с. Световрачене и с. Чепинци.

В района има и множество паметници на културата, пет от които паметници с "национално значение". Архитектурен и художествен паметник на културата са манастирът „Св. Димитър“ в с. Подгумер, църквата „Свети Николай“ в Негован, църквата „Св. Рождество Богородично“ в с. Житен, стенописите на църквата „Св. Петка“ в с. Балша. Манастирската църква „Св. Иван Рилски“ и „Св. Йоан Кръстител“ в кв. Курило са обявени, като народна старина.

„Марковата къща“ в с. Доброславци е една от малко запазените къщи във възрожденски стил, въпреки, че днес обектът не е в добро състояние.

Културният живот в град Нови Искър е изключително богат и разнообразен. В града живеят и творят талантливи художници и писатели. Традиция са срещите с тях, организирането на изложби и представянето на новите им творби.