КЕВР: България няма нужда от нови големи енергийни мощности

В рамките на следващите няколко години България ще има достатъчно алтернативи за доставки на природен газ

До 2035 година България няма нужда от нови големи енергийни мощности. Ако има нови мощности, те трябва да бъдат само заместващи на действащите понастоящем мощности. Това каза председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов по време на организираната в столичния хотел „Балкан“ кръгла маса на тема „Приоритетите на енергийния сектор в България до 2050 г. – европейски перспективи и стратегически рискове“.

Според председателя на КЕВР България в дългосрочен план трябва да изпълни заложените цели на Европейския съюз. Иванов припомни, че до 31 януари 2018 г. е срокът, в който големите термични централи от Маришкия басейн трябва да предоставят на Европейската комисия /ЕК/ своите заявления за постигане на дерогация. „До голяма степен бъдещето в следващите 10 години на българските енергопроизводствени мощности ще зависи от решението по повод на тези искания за дерогация“, добави Иванов. Той е оптимист, че големите термични централи ще получат дерогация от ЕК. По думите му ЕК ще се съобрази, че това решение има важно социално-икономическо значение за една голяма част от населението на България. Той добави, че след като ЕК излезе с окончателното решение по този въпрос, страната ни трябва да изготви енергийна стратегия.

Иванов препоръча в бъдеще тези термични централи да преминат на природен газ.

Той смята, че в рамките на следващите няколко години България ще има достатъчно алтернативи за доставки на природен газ.

Председателят на КЕВР уточни, че след четири години енергийният регулатор ще престане да регулира цените на електроенергията, защото постепенно регулираният пазар ще приключи. „По препоръката на Европейския съюз това трябва да се случи до 2021 г.“, посочи Иван Иванов. По думите му след 2021 г. регулаторът ще определя единствено тарифите заради естествения монопол на електропреносната и електроразпределителната мрежа, както и добавката „Задължение към обществото“, която постепенно ще намалява и постепенно ще отпадне.

Председателят на парламентарната енергийна комисия Делян Добрев заяви, че световната енергетика е на кръстопът, от който тръгват много пътища. Затова е много трудно да се направи прогноза какъв ще бъде енергийният микс до 2050 година, още по-малко – какъв ще бъде правилният енергиен микс за всяка страна. Според Добрев принципът, който трябва да се следва, е да се даде възможност на конкуренцията на пазара. „Основният принцип, към който да се придържаме, е пазарният. Ако вземем решение на принципа на либерализацията, това ще е правилното решение“, допълни Делян Добрев.

Експертите от Центъра за изследване на демокрацията представиха три сценария за развитие на електроенергийния пазар до 2050 година. При всички сценарии разходът на домакинствата за електроенергия, като дял от доходите им, ще се удвои средно до около 8,5 на сто през 2050 година. Според тях, при всички сценарии, природният газ играе преходна роля на заместване на въглищата като гориво.

Експертите са на мнение, че при очакваните средни цени на електроенергията през 2050 година нова ядрена мощност няма да бъде финансово устойчива, тъй като единичната цена на електроенергията, която би позволила проектът „Белене“ да покрива разходите си, е поне 80 евро/МВтч. Поради бързо покачващите се цени на въглеродните емисии, въглищните и лигнитните мощности ще бъдат изведени от пазара до 2050 година. Към 2050 година електроенергийният микс на страната ще включва 53-54 на сто ВЕИ-производство и в трите разгледани сценария, посочват още от Центъра за изследване на демокрацията.



Снимка на Деня

Щрихи от Плевен