Църквата почита деня на Св. Игнатий Богоносец – Игнажден. Характерен за деня е обичаят „полазване”. По това кой човек (полазник) пръв влезе в дома ви сутринта, се гадае за здравето, плодородието и имането през годината. Ако се случи първият гост да е добър и богат, то и годината ще е плодоносна.
Според християнските представи от Игнажден започват родилните мъки на Божията майка, които продължават до Коледната нощ. Дните през този период се наричат „мъчници“. Жените тогава не трябва да похващат никаква домашна работа, за да забременяват и раждат лесно.

Празникът се свързва със зимното слънцестоене и се смята за началото на новата година. Нарича се още Млада година, Нов ден, Млад месец, Полаз или Полазовден.

Народните поверия разказват, че именно на Игнажден Божията майка се замъчила – т.е. започнали родилните й мъки. Тя ражда бебето Иисус на Бъдни вечер.

Най-характерният народен обред, който се изпълнява навсякъде из страната на Игнажден, е „полазването”. Във всеки дом с нетърпение се очаква първият гост. Поверието гласи, че, ако се случи „полазникът” да е честен, добър, богат и ведър човек, и семейството ще бъде такова и в къщата ще има берекет, здраве и разбирателство.

Много пъти къщата се спохожда от някои домашни животни. Народът посреща такива “полазници” с радост и благодарност. На животното се дава хляб за подарък и неговият полез се смята за добър знак.

В Родопската област Игнажден се назовава още “хайвански празник”, тъй като тук животните се наричат “хайвани”. През деня мъжете не впрягат добитъка, за да се съхрани здрав и пъргав през цялата година. Жените раздават питки из махалата за здравето на домашните животни.

В Източна България на Игнажден домакинята загражда с въже или червен мъжки пояс всички кокошки и ги захранва с варена царевица. Това се прави, за да не се губят птиците по чуждите дворове и да не снасят яйцата си навън. На празника не бива да се изнася нищо от къщи – огън, жар или сол, за да не “излезе берекетът” от дома. Не се иска и не се дава нищо на заем.

И днес, както на повечето празници, жените не бива да работят, като гозбите за трапезата се приготвят от предишния ден. На всички бременни се пожелава да родят лесно, както е родила Божията майка. Жените нареждат празничната трапеза, която е изцяло постна, а днес от мъжете се избира и отсича Бъдникът, който ще гори на Бъдни вечер в огъня.

Според народа ако на Игнажден времето е ясно, през април ще има суша, ако вали дъжд, през април ще има дъждове и плодородие. Добре е, ако на Игнажден, а също и по Коледа вали сняг. Ако на Игнажден времето е облачно, реколтата ще е добра и в кошерите ще има изобилие.

Времето през следващите 12 дни на месеца – от 20 до 31 декември – показва времето през 12-те месеца на идващата година. 20 декември определя какво ще е времето през януари.

На трапезата се слагат боб, жито, ошав, орехи, варена царевица, зеле, лук, туршия от пипер, картофи с ориз, булгур, пита с мая, кравайчета.

На Игнажден е в сила и друго важно поверие – да не се дават пари назаем.

Свързано е с другите обичаи за запазване на благополучието и берекета. Някога било забранено да се изнася от къщи каквото и да било – предмет, храна, сечиво. А всеки, който излизал, на връщане трябвало да бъде с "пълни ръце". Обикновено хората внасяли по малко слама и я трупали зад вратата – вярвали, че така кокошките ще носят цяла година и ще се множат.