През 2017 година Ветроенергиен парк„Св. Никола“ е активирал системата за спиране на турбини за предотвратяване на риск от сблъсък с птици за общо 86 часа

Най-големият ветроенергиен парк в България - „Св. Никола“ е готов да посрещне ятата от гъски, които  посещават района през най- студенитезимни месеци, когато сладководните езера при Шабла и Дуранкулак замръзнат. 

Вятърният парк, опериран от ЕЙ И ЕС България, прилага  система за спиране на турбините в рискови за прелетните и зимуващите птици ситуации. Основната цел на системата е ефективното управление и минимизиране на риска от смъртност на птици от роторите на вятърни генератори.Така например през 2017 година ВяЕЦ „Св. Никола“ е спирал работа за общо 86.17 часа. Системата гарантираща безопасността на гъските е част от цялостната грижа за застрашените видове птици във ВЕП Свети Никола.

Вятърният парк следи за прелитащи и хранещи се птици чрез  комбинация от радарна система и обучени орнитолози. По време на периодите на есенна миграция и зимуване орнитолозите на „Св. Никола“извършват ежедневни наблюдения на местоположението и числеността (включително и на видовия състав) на птиците, както и на поведението при хранене на ятата.

Данните от последния годишен орнитологичендоклад на ветропарка за 2016 година показват, че системата работи ефективно. В периода 1 декември 2015 – 30 март 2016 г. във въздушното пространство на парка са наблюдавани в полет и при хранене общо около  130 000 гъски, от които 6000 от вида Червеногуша гъска, като най-голямо присъствие е регистрирано през втората половина на януари и, както в предходните години, така и при направените в посочения периодобщо 480 проверки около турбините не са регистрирани сблъсъци на птиците с турбините.Съгласно Международния съюз за защита на приpодата (IUCN),  природозащитният статус на Червеногушата гъска от 2015 г. се е подобрил от „застрашен“ на „уязвим“ като основание за това е постоянно увеличаващата се численост на световната популация. България е едно от основните места за зимуване на този вид, който често се среща в ята, заедно с по-многочислената Голяма белочела гъска.