Именно днес според народните поверия се оглеждаме в хората близо до нас, обръщаме се към семейството и честваме Живота

В народния календар това е време, което да прекараме със семейството. Близки, роднини и съседи се събират край трапезата. Коледарите отделят от събраните дарове за благоденствието на селото - за читалището или църквата например.

Именно днес според народните поверия се оглеждаме в хората близо до нас, обръщаме се към семейството и честваме Живота. Традицията е наложила това да се случва на масата. Затова днес е и денят, в който ядем прасето, след като предишния ден то е било подготвено. Преди стотина години това си е било събитие. От гледна точка на прасето - трагично събитие, но за нас е празник, че сме останали живи. И продължаваме напред.

"След това всекидневие, което е изпълнено с труд и не много обилна храна, сега ни е трудно да си го представим - хляб, лук, много е била бедна трапезата на селянина", каза за БНТ проф. д.ф.н. Албена Георгиева - Институт по етнография.

Обилната трапеза, времето, прекарано със семейството, уюта на дома - вторият ден на Коледа може да се определи като един от най-положителните за българина. В този ден работата е табу. Или почти.

"Много често казват на празник нищо не се работи. Но жената става в ранни зори, за да готви. Това не се брои за работа", обясни още тя.

Християнски и езически вярвания и символика са преплетени в митологията на Коледните дни. В миналото много по-силно сме чувствали нуждата да се уповаваме на стихиите.

"Днес сме свикнали да казваме най-светлия празник, но ако се замислим това е най-тъмният период от годината. Денят е най-малък, нощта е най-дълга", каза Георгиева.

Коледа отмерва началото на обновлението. Време на тържество, когато сме способни да избягаме от мрака. И посягаме към светлината, за да я превърнем в любов.