Неврокопският митрополит отпразнува своя имен ден

На 2 януари Православната църква отпразнува паметта на св. Силвестър, папа Римски и свети Серафим Сарофски. Този ден е по- специален за православните християни в Неврокопска епархия, защото Негово Високопреосвещенство Неврокопският митрополит Серафим празнува своя имен ден. Ето с какви думи се обърна митрополит Серафим към своите гости:

„Ваши преосвещенства, обични дядо игумене на Зографската света обител, братя и сестри, скъпи приятели от съседната ни братска, православна Гърция, уважаеми г-н Папахронис. Намираме се в дни, които са изпълнени с духовна радост и силен дълбок и духовен смисъл. Дните, в които празнуваме и живеем явяването в света на нашия Господ и Спасител Иисус Христос. Празнуваме поредица от събития и Господ така е утроил душата, че в тези дни, когато празнуваме Неговото идване в света, което е начало на нашето спасение, е времето, в което завършваме един цикъл от нашето летоброене, една година и започваме нова година. Винаги тези дни са изпълнени с много благопожелания и даване на равносметка. Сигурен съм, че всеки иска през Новата година ще положи нещо ново в своя живот. Ако все пак някой не знае какво да започне през Новата година, пък дори да си е обещал и много други неща, нека винаги водещо да е започването на нашето спасение, като от начало, с онова старание и ревност, със страх Божий, какъвто сме имали, когато сме тръгвали по пътя към Христос в началото на нашата вяра. А нашата вяра е в Бога, Който е любов.
Благодаря на нашия гост отец Григорий Папатомас, за тази насока на нашия размисъл по темата за любовта, която ни даде днес. Благодаря, че това не беше една обичайна лекция с традиционните неща, които сме свикнали да слушаме за любовта, а беше изпълнена с предизвикателство, отправено с любов, относно това да вникваме с по-голяма дълбочина в думите на нашия Господ и Спасител Иисус Христос. Да се стараем да разбираме какво точно означават и как да ги прилагаме. Защото нашата човешка логика, подвластна на страстите и егоизма, не приема съвсем с желание онова, което четем в Светото Евангелие. Както и в случаи, когато учениците, които са следвали Спасителя, са считали словата му за доста тежки и са Го напускали. Но нека ние да бъдем като св. апостол Петър и да казваме: „Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи за вечен живот“(Йн. 6:68). И дори закона и словото за любовта, които Господ ни дава, да не ни се струват понятни или понякога дори тежки за изпълнение, нека да оставяме в пътя с думите на св. Петър, защото това е слово и път за вечен живот. А Господ, съответно според нашето старание и желание да напредваме във вярата и любовта, ще ни просвещава и ще отваря нашите умове и сърца, за да разбираме ясно Неговото слово“.