Днес или на 21-ви?

На 8 януари се отбелязва един от големите семейни празници -  Бабинден - в чест на "бабата" акушерка на селото - жените, които помагали при раждане, и на младите булки и невести, които са раждали.

Този празник е езически и идва от далечните праславянски времена, но се е запазил и по време на Възраждането е бил изключително почитан. Днес Бабинден губи доста от обредните си обичаи, но пък се празнува от по-възрастните и е свързан с много смях и веселие.

Още преди изгрев слънце майките с деца от една до тригодишна възраст отиват на чешмата да налеят прясна вода. В котлето с водата пускат стрък босилек или здравец. Вземат калъп сапун и една нова кърпа и се отправят към дома на бабата да ѝ „полеят“. Обредното поливане на бабата-акушерка се извършва под плодно дърво в градината, върху дръвника или отпрБед на стълбите. Всяка жена подава на бабата сапуна, полива ѝ вода да се измие и я дарява с пешкира, който е донесла. След това бабата избърсва мокрите си ръце в полите на невестите – да са плодовити и лесно да раждат. Бабата закичва невестата и с китка здравец, вързана с „мартеничка“ – червен и бял конец. Често при поливането бабата хвърля със шепите си вода нагоре и подскача три пъти, като изрича: „Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкоз берекет и здраве!“

След поливането жените даряват бабата с ризи, чорапи, платно, които премятат на дясното ѝ рамо. От своя страна, бабата връзва на дясната ръчичка на децата, които е отродила („хванала“) червено и бяло конче със сребърна монета и също им дава чорапки и ризки. После измива лицето на детето, тъй като се вярва, че на Бабинден водата, минала през бабините ръце, притежава пречистваща сила.

На обед булките и невестите се събират на празнично угощение в дома на бабата-акушерка. Всяка жена носи прясна погача, баница, варена или печена кокошка и бъклица с ракия или вино. Наричанията и припевките имат в повечето случаи сексуален символичен смисъл. След обеда на трапезата у бабата започват да идват и мъжете.

Кулминационен момент в обредността представлява обредното изкъпване на бабата-акушерка в реката или на чешмата. Шумната дружина отвежда бабата на реката и там мъжете обръщат двуколката или коша, в който носят старицата. Изкъпват я във водата. Този обред е известен по нашите земи като „влечугане“ на бабите. Вечерта на селския мегдан всички се залавят на общо хоро. Празникът завършва пред дома на бабата, където хорото я изпраща. Целува ѝ се ръка и се дават дарове. Така се изразява благодарност и обич към тази жена, помагаща на новия живот да се появи.

Докато не се кръсти детето родилката не бивало да става от леглото или да остава сама. Това са опасни дни за нея и детето. Огънят в огнището не бива да се гаси до 40-тия ден.

От 1951 година 21 януари е обявен за ден на родилната помощ и на акушерките и гинеколозите, съобщава радио Варна.