Политически се готвим за председателството от 1990-та година

Игра на тронове по български – спомени за преговори, политически сълзи и едно европейско членство – в студиото на Нова Телевизия говори настоящият президент на Атлантическия клуб и бивш външен министър Соломон Паси, който беше такъв и по времето, когато България стана член на ЕС.

Неговата политическа кариера е обвързана пряко с преговорите, надеждите, разочарованията и в крайна сметка сбъдването на това членство преди 11 години. Само преди дни Паси каза, че България е нещо като Папата на Европейския Съюз.

Той каза, че „от много време вече лоши папи няма”. Той подчерта, че интелектуално България се готви за председателството на Европейския съюз още от 1926-та година, когато проф. Иван Шишманов става съучредител на Паневропейския съюз във Виена, а година по-късно основава и организацията ПанЕвропа в България. Соломон Паси припомни, че въпросната организация е била възстановена през 2002-2003-та година под егидата бившия български цар Симеон Сакскобурготски и престолонаследника на Австро-Унгария Ото фон Хабсбург.

„От тогава се готвим интелектуално, а политически се готвим за председателството от 1990-та година, когато основателите на Атлантическия клуб внесоха във ВНС резолюция за влизане на България в Европейския съюз,” заяви Паси.

На въпрос имало ли е възможност България да не подпише договор за присъединяване към Европейския съюз, Соломон Паси отговори, че е имало реално опасност това да се случи. „Първоначално в Европейския съюз бяха определили бюджет само за 10 нови страни-членки,” каза Паси.

Той каза, че тази тенденция винаги е съществувала, а за първи път е преодоляна 1999-та година, когато тогавашният британски премиер Тони Блеър пристига в София и изнася реч пред Атлантическия клуб, в която казва, че няма да позволи България да започне преговори за членство в ЕС след десятката. „Това беше неговият жест заради участието на България в Косовската операция”, каза Паси.

Според него „страничният положителен ефект” от действията на България в тази поредна балканска криза, е именно фактическото ни признаване за западна страна.

Той припомни, че по време на преговорите 2002-ра година, опасността България и Румъния да отпаднат е била реална. „Най-лесният път да отпаднем беше, ако България беше отказала, да затвори глава „енергетика” в преговорите с Европейския съюз”, добави Паси.

„В едно инфарктно заседание на Министерския съвет трябваше да решим дали затваряме блоковете, които бяха договорени, да бъдат затворени от пет правителства преди това, или променяме политиката на пет правителства и казваме, че оставяме блоковете и не влизаме в Европейския съюз,”, каза гостът.

Това заседание се е провело есента на 2002-ра година. Няколко седмици след това, Андерс Фог Расмусен, който е премиер на Дания заявява, че България получава датата 2007-ма за членство в ЕС.

Особено ключова роля има тогавашният премиер Симеон Сакскобурготски, според Соломон Паси. „На всички нас беше доста лесно да водим преговори, защото имахме над себе си Царя. Където и каквото да станеше, ние можехме да му се обадим и да го помолим да звънне на всеки държавен глава или министър-председател”.