Православната църква почита днес паметта на Преподобния Антоний Велики, празникът е наричан от народа Антоновден.

Антоний Велики е роден около 251 г. в село близо до Йераклеопол, което се намира в Среден Египет, в семейството на заможни и благочестиви родители.

На 18 годишна възраст младия Антоний остава сирак. Две години по-късно по примера на първите светци мъченици и той раздава своето имущество на бедните.

Според житиеписеца му Атанасий Александрийски светецът прекарва 20 години при пълно усамотение в една изоставена постройка в пустинята. При него идват болни и страдащи хора,с които беседва с часове. Като изтичат тези двайсет години Св. Антоний се заселва в Писпир, който се намира на 30 км. от р. Нил. Неговият живот минава в молитва и проповед.

На 104 години Антоний излиза в открит диспут с привържениците на арианското учение и ги побеждава. Успехът му е наречен тържество на християнството.

Доживява до дълбока старост. Светецът умира на 105г. възраст на 17. І. 356г. Погребан е на тайно място. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена.

В народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести.

На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и "синята пъпка". Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез, се раздават на близки и съседи за здраве. Старите българи си представяли, че живеят двама братя близнаци, ковачите Андон и Атанас, които първи изобретяват ковашките клещи. Затова Антоновден и Атанасовден (на 18 януари) са един след друг и се честват като празници на ковачи, железари, ножари, налбанти.

Но на някои места се среща и варианта майстор и калфа. В много от древните религии е засвидетелствано божество, което е изобразявано като ковач. Обикновено хората, които го практикували в древността са шаманите ( жреците ). Те играели важна роля в древните общества.

Поради тази причина и Свети Антоний се счита за покровител на майсторите ковачи. Ковачеството е занаят, който има древен произход и в миналото е бил много разпространен по нашите земи.

В народния светоглед на българите Свети Антоний и Свети Атанас са тясно свързани - счита се, че са двама братя-ковачи. В Поповско празниците им се означават с общото название сладки и медени; а в Пиринско се вярва, че всички болести се събират на Антоновден, а на следващия - Атанасовден тръгват по хората.

В Разградско, където празникът е известен и като Лелинден заради табуираното име на болестта - леля, има обичай две медени питки да се дават на съседи, а третата остава на тавана за чумата - "за лелята", за "боля̀та".

Имен ден празнуват Антон, Антония, Андон, Тончо, Донка.