През 1948 г. с влизането в сила на Закон за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост, имотът е актуван за държавен и собствениците трябва да напуснат дома си

След 70 години, множество правителства, 10 областни управители и стотици документи, собствениците на одържавения през 1948 г. имот, в който днес се помещава резиденцията на Турското консулство, бяха обезщетени.
В последния ден на 2017 година, областният управител Вълчо Чолаков подписа договора и с това сложи край на административната сага за наследниците на Симеон Пенчев, изгубили имота си край Морската градина.

През 1948 г. с влизането в сила на Закон за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост, имотът е актуван за държавен и собствениците трябва да напуснат дома си.
По-късно къщата е прeдoставена на Република Турция, което става пречка семейството да се възползва от реституционните си права, нещо, което редица хора успяват да направят след демократичните промени у нас. Наследниците завеждат дело и през 1994 г. Бургаският окръжен съд потвърждава собствеността им.

Казусът се усложнява допълнително с намесата на международното право, дипломатическите отношения между България и Турция, както и неприкосновеността на територията, превърната в резиденция.

Оттогава до днес опитите на едно бургаско семейство да бъде адекватно обезщетено за неправомерно отнетия бащин имот, остават без резултат. Исканията им до Областна администрация Бургас датират от времето на първия й ръководител след промените.
Проблемът е бил повдиган многократно и завъртан в центрофугата на държавната администрация. Преписката е обиколила редица ведомства, но  до решение не се стига.

„Частната собственост е неприкосновена, това не може да бъде обект на никакъв коментар в една демократична държава. Ситуацията, в която семейството е поставяно толкова години, е унизителна.
Предлагани са им имоти, които с право са отказвали. Това, което винаги са искали тези хора е реципрочност при обезщетяването чрез замяна, при положение, че не могат да влязат във владение на собствеността си.
За мен всичко, което се е изисквало през годините, за да се разреши казусът, е просто институционална воля. Преписки като тази, минали през няколко поколения, са повод хората да се чувстват незащитени. За малко повече от година успяхме да приключим една сага, която изискваше само упоритост и желание за разрешаване„ коментира Вълчо Чолаков.