София е най-мръсната европейска столица

Проблемът не е само политически, а и на обществото

По данни на европейската агенция по околна среда България е най-замърсената столица в ЕС, така беше през 2016, ситуацията не се промени и през 2017. След като от началото на годината много граждански организации скочиха срещу невземането на мерки срещу мръсния въздух, следващата седмица на 25 предстои гласуване в общината.

Четни и нечетни номера на колите, забрана за влизане на автомобили в определени зони, евтин градски транспорт в дните на замърсяване – са част от предложените мерки, ще проработят ли – в студиото на Нова Телевизия коментираха експертът по устойчиво развитие Боян Рашев и Стефан Димитров, който е един от създателите и ръководител на Гражданска мрежа за измерване на чистотата на въздуха.

София ли е най-мръсната столица в Европа? „Очевидно да, няма как да не повярваме на осъдителната присъда от Европейския съд”, каза Стефан Димитров.

България се намира в състояние на „екологична катастрофа”, според него. Традиционните мерки срещу това, не са налични. „В момента трябва да се взимат мерки за управляването на една катастрофа”, каза той.

„Проблемът с качеството на въздуха, не се решава с мерки”, заяви експертът по устойчиво развитие Боян Рашев. Той подчерта, че това не става „от днес за утре”.

"Въпреки, че София е най-мръсната столица в Европа, качеството на въздуха се подобрява", каза той, цитирайки данни на европейските агенции.

Стефан Димитров подчерта, че проблемът не е само политически, а и на обществото. Той каза, че гражданите са длъжни да съблюдават тези въпроси и да се отнасят отговорно към тях.

"Предложението за четни и нечетни номера на автомобилите е неефективно", смята Боян Рашев. Той каза, че във всеки град, в който е била предприета тази мярка, резултатът е бил повече от незадоволителен.

Главните мерки са насочени към транспорта и отоплението, каза той. Определени дългосрочни ефекти на предприетите политики, повлияват все още негативно върху въпроса с чистия въздух в цяла Европа каза тай, като даде пример за по-ниските дизелови акцизи на континента.

Стефан Димитров от своя страна подчерта, че данъчната политика трябва да бъде променена, за да се направи решителна крачка в решаването на този проблем.