„Тайната вечеря на Дякона Левски“ с пет представления в Добричка област

Добрич Лайф

25-01-2018, 16:22

Снимка:

Театър "Българска армия"

Автор:

dobrichutre.bg

Всичко от Автора

Още по Темата:

С „Тайната вечеря на Дякона Левски“ почва Есеннният театрален сезон

Постановка на театър "Българската армия"

Спектакълът на Стефан Цанев   „Тайната вечеря на Дякона Левски“ от Стефан Цанев ще бъде представен в пет града на областта. Постановката е на Театъра на Българската армия и ще гостува по повод 145 години от гибелта на Левски. Представленията са на 13 февруари в Шабла, на 14 в Каварна, на 15 в Тервел, на 16 в Добрич и на 17 в Ген.Тошево. В Добрич постановката ще се играе в концертна зала „Добрич” от 19.00 часа.

Режисьор на спектакъла е Асен Шопов.  Участват: Веселин Калановски, Милен Миланов, Стойко Пеев, Александър Дойнов, Антоанета Добрева – Нети, Георги Къркеланов, Тигран Торосян, Радосвета Василева, Луизабел Николова, Веселин Ранков, Иван Радоев, Владислав Виолинов

НАРОДЕ ????

 Пишейки преди 30 години трагедията „Тайната вечеря на Дякона Левски“, покой не ми даваше един въпрос, не ми дава покой и днес: защо този човек, когото сега всички смятаме за велик и за светец, в когото сега всички се кълнем - защо тогава, приживе, е бил изоставен (да не кажа предаден) почти от всички? Защо повечето негови сподвижници свидетелстват против него в турския съд? Само от страх ли?

Във възрожденската ни иконография Каравелов е умният, Ботев е геният, Левски е храбрият. Според мен, най-умен е Левски. Със своите идеи той изпреварва времето си поне с един век и разминаването му с неговите съвременници е било неизбежно.

Никой друг, освен Левски, не се опитвал да надникне отвъд свободата. Как ще се освободим - с чети ли, без чети ли, или с комитети, чрез просвета или с оръжие, сами ли или с чужда помощ? - това бил спорът. Тук, впрочем, било първото разминаване - за разлика от всички други, Левски е вярвал, че ние трябва сами да се освободим „с една обща революция“. Всички други - и Раковски, и Каравелов, и Общия, и Бенковски, и Стамболов, и Ботев дори - ако трябва да си говорим честно, са гледали на четите и на легиите, на бунтовете и на въстанията само като на повод да се предизвика намесата на великите сили („да се вдигне пушилка“, „да се отвори рана“), за да ни освободят, както, впрочем, бе освободена България... А какво ще бъде след като се освободим, каква ще бъде свободната наша България - за това никой не мислел, или поне не говорел…