Към момента водещият партньор в управляващата коалиция ГЕРБ събира подкрепата на 26% от пълнолетното население

През последните месеци се забелязва демобилизация на всички електорални групи и увеличаване на дела негласуващи и аполитични българи. Наблюдаваме общ процес на отлив на политическо доверие и засилване на политическата апатия сред българския избирател. Към момента водещият партньор в управляващата коалиция ГЕРБ събира подкрепата на 26% от пълнолетното население. Този дял до преди 8-9 месеца (непосредствено след старта на кабинета) е бил около 30%. Това показват данните от прочуване на електоралните нагласи на българите за месец февруари 2018 г., направено от агенция АФИС.

При левицата тенденцията е различна – към момента готовите да изберат социалистите са 22,4%, колкото приблизително са били и през лятото на миналата година. Дори се наблюдава минимален ръст в подкрепата. Основната отлика между двете най-големи политически сили е в това, че ГЕРБ очевидно губи избиратели, а БСП не прибавя съществено такива. На това обстоятелство се дължи скъсената дистанция между двете водещи политически формации. Случващото се при другите политически формации не е коренно различно. Забелязва минимален, но постоянен спад при „Воля“ (към този момент подкрепа от 2,5%), което поставя нейното присъствие в един следващ парламент под въпрос. При Обединените патриоти спадът е видим и отчетлив. Към момента едва 3,8% от българите декларират подкрепа за националистите. Преди няколко месеца този дял е бил малко над 6%.

Забелязва се ерозия по отношение на водещите лица на патриотите. Ако доверието във вицепремиера Каракачанов е било 38% в средата на миналата година, то към настоящия момент то е малко под 30%. Сходна е ситуацията при другата знакова фигура – вицепремиера Валери Симеонов – спад от 19 на 16 процента. И в двата случая се наблюдава идентичен процес – затваряне и капсулиране на гласуващите традиционно за националистическите формации и загуба на периферен вот. ДПС са стабилизирали електоралната си подкрепа, като към момента тя е в порядъка на малко над 7%.

Единственият отчетлив и видим резултат е увеличаване дела на негласуващите и колебаещите се. Сумарно това са повече от 35%, което отново ги превръща в най-голямата „(а)политическа сила“. Само преди 8 месеца този дял е бил 25%. Наблюдава се общ процес на отлив на политическо доверие и засилване на политическата апатия сред българския избирател. Въпреки това не се очаква да бъдем свидетели на тежки вътрешнополитически драми преди края на Българското председателство на ЕС, т.е. до средата на годината.

Действията на коалиционния партньор през последните седмици (Истанбулска конвенция, казусът Ска Келер и др.) недвусмислено водят до два ефекта“ мобилизиране на подкрепа сред евро-скептиците; и уронване на имиджа на България пред Европейските партньори. Данните на АФИС показват, че в интервал от 9 месеца все повече български граждани снемат подкрепата си от настоящия кабинет (от 40% през май 2017 до 27% през февруари 2018г.), като същевременно расте делът на онези, които желаят незабавна оставка и нови избори (от 13% през май миналата година, до 23% сега). Ако тази тенденция се запази до средата на годината, тя ще стигне нивата от периода преди и около президентските избори от 2016 г., когато искащите нов вот надхвърлиха дела на привържениците на тогавашния кабинет.

Не без значение е също така фактът, че в момента всеки трети българин предпочита смяна на някои министри в рамките на кабинета, а други 23% са за ново правителство в рамките на сегашния парламент. Доверието във властта отново започва да се разклаща и идеята за нови избори набира скорост. Към момента конфликтът между премиера Борисов и президента Радев се изостря. Одобрението обаче е в полза на държавния глава, който е един от най-рейтинговите политици през последните години.