Вероятно пръв български архиепископ е бил Георги, с титлата „Доростолски“

заседание, проведено на 4 март, били взети исторически решения за нашия народ и неговото християнско бъдеще. Тогава е бил разгледан въпросът дали нашата църква да принадлежи към Римската, или към Константинополската катедра.

Този важен за християнството събор бил свикан, за да се уредят възникнали проблеми между Изтока и Запада, но най-вече да се реши църковният статус и принадлежността на новопокръстения български народ. Тази дилема се превърнала в камък на раздора между Рим и Константинопол поради стратегическото местоположение на Българската държава.

Проблемът се усложнявал и заради юрисдикцията над българските земи. Но той бил разрешен веднъж завинаги на извънредно заседание на Константинополския събор, състояло се на 4 март 870 г., на което присъствали и представители от България. Така по времето на управлението на св. княз Борис-Михаил Покръстител, било решено, че Църквата в българските земи в бъдеще ще принадлежи към Константинополския патриархат и ще изпълнява своята мисия като неразделна част от Православната църква, но с вече автономен статут.

Вероятно пръв български архиепископ е бил Георги, с титлата „Доростолски“, а седалището му е било в тогавашната българска столица Плиска. С този статут БПЦ просъществува до 927 г., когато е признат рангът й на патриаршия по времето на цар Симеон Велики.