Чрез включените уникални експонати може да се проследи развитието на златарското изкуство по българските земи

Днес в Националния исторически музей ще бъде открита изложбата „Златарството по българските земи XVI-XX в.“. В експозиционното пространство по атрактивен начин са представени над 500 избрани образци от най-голямата и най-представителната частна етнографска колекция, собственост на Антонио Василев, която той събира с вещина и търпение повече от 20 години, съобщиха от музея.

Чрез включените уникални експонати може да се проследи развитието на златарското изкуство по българските земи в периода XVI-XX в. Изящните артефакти показват високите художествени постижения на българските майстори златари при обработката на благородни метали. В изключително богатата експозиция могат да се видят пафти с умело гравирани християнски изображения върху седеф с невероятно майсторски изпълнена филигранна техника и клетъчен емайл, както и кована украса.

Показани са още: Накити за глава, сред които много редките надушни украшения с формата на нокът, носени като амулет, предпазващ от лош поглед и урочасване. Обици с висока художествена стойност – т. нар. арпалии, чието име идва от турската дума „арпа“ – ечемик, заради зърната, наредени около филигранно изработения кръг в средата. Тепелъци, с изобразени апотропейни (предпазващи) символи, които защитават жената от негативна енергия и болести. Пръстени, сред които е показан и уникален екземпляр с формата на нокът – рядък, декоративно изработен вариант на средновековните пръстени, предпазващи лявата ръка от излитащата стрела на лъка. Впечатляващ е и броят на представените амулети – магични предмети, предпазващи хората от зловредни сили. Сред тях са нагръдните кутийки с изображения на светци и рядко срещаният и характерен за района на Котленско накит куна.

Сред експонатите ярко изпъкват настолните кръстове с филигранна украса и миниатюрна дърворезба, както и момински пафти и огърлица, изработени от чисто злато. Представената колекция от образци на златарското изкуство, е важна част от наследството на българското златарско изкуство, развивало се по българските земи през XVI-XX в. Прецизното изграждане на сбирката дава представа за основните акценти в изкуството през периода на Османско владичество и Възраждането до съвременността. Забележителните експонати, пряко свързани с женската красота, отразяват също така и традиционните вярвания и религиозните представи на българите. Изложбата „Златарството по българските земи XVI-XX в.“ може да бъде видяна от посетителите на музея до 1 юни 2018 г.