На 13 март от 19.00 часа

В новата камерна Сцена 234 /Сцена в джоба/ на Опера Стара Загора ще бъде премиерата на Кабаре в Операта – с три съвременни камерни опери, представени в една по-различна обстановка.Режисьор е  Мортен Роесен / Дания/, диригент Антъни Арморе / Австрия/, сценограф Златна Михайлова, хореограф Ромина Славова, участват солисти, балет и оркестър на Държавна опера-Стара Загора.

Трите камерни опери са от немските композитори Курт Вайл и Паул Хиндемит - две емблематични имена от световния музикален свят, за съжаление – не толкова добре познати в България.Техните авангардни музикално-театрални идеи заслужават да бъдат достояние на колкото може по-голям кръг от зрители. „Махагони“ и „Седемте смъртни гряха“ са камерните опери от Курт Вайл, по либрето на големия драматург Бертолд Брехт –изключителен немски творец. Съвместната им работа има огромна роля за изграждането на нова театрална естетика през 20 век. Не без значение е, все още невероятно-актуалното послание на тези творби,чието лице е остра социална карикатура на обществото на потреблението.

„Напред и назад“ е с автор Паул Хиндемит –един от най-значимите немски композитори на 20 век.

" Малката Махагони" е продуцирана за първи път на един нов немски Фестивал за камерна музика в Баден-Баден , на 17 юли 1927 год. Самият Брехт е режисьор. Махагони е кратка, епична пиеса, която просто показва изводите за неустоимия упадък на съществуващия социален ред.

„ Напред и назад“ е  опера-скеч, която Паул Хиндемит пише за колекцията от оперни  миниатюри, представени  на 17 юли 1927 год. на музикален фестивал в Баден-Баден. Творбата трае  само  12 минути. Действието, като в един дяволски палиндром,се развива напред и след това отзад-напред. Разгръща се трагедия,която  включва  ревност, убийство и самоубийство.Всичко това се повтаря и в обратен ред, и така  творбата има щастлив край! „ Седемте смъртни гряха“ е първата работа на Курт Вайл след бягството му от Германия. И този път композиторът си сътрудничи с Бертолд Брехт, за да създаде тази  „опера-балет“, в която главната героиня Анна е представена с две изпълнителки – певица /Анна І/,която показва външните черти на героинята, и танцьорка  /Анна ІІ/,олицетворение на вътрешния й характер.

Операта разказва историята на момиче, което напуска дома си, за да си намери работа в различни големи американски градове, надявайки се да спечели достатъчно пари за да може семейството й да си построи къща на брега на река Мисисипи. По пътя тя се „изкушава“ от всеки един от седемте библейски грехове. Брехт  обръща нещата. Той ги показва  не като морални прегрешения, а като епизодични  коментари за конфликтите между морала и парите, които неизбежно се появяват в едно капиталистическо общество.

Диригентът Антъни Арморе еднакво може да бъде определян както като италиански, така и като американски диригент. Живее в Австрия и работи с различни симфонични оркестри и оперни театри по света. От 2001 година датира неговото ползотворно сътрудничество с известните диригенти Йорма Панула и Георгиу Станчу, с които организира различни Майсторски курсове по оркестрово дирижиране на произведения от Ян Сибелиус, Карл Нилсън и Йоханес Брамс и отбрани оперни заглавия от стандартния репертоар – „Травиата”, „Трубадур”, „Риголето”, „Кармен”, „Севилският бръснар”, „Бал с маски”, „Лучия Ди Ламермур”, „Бохеми”, „Набуко”.

През периода 2001-2004 Антъни Арморе е постоянен гост-диригент на Операта в Констанца , Румъния. Констанца е седалището на Филхармония Черно море, на която е артистичен консултант и постоянен гост-диригент през периода 2001-2003. Преди дългосрочните ангажименти на Антъни Арморе с Операта в Констанца, е музикален директор на Камерния оркестър в Орегон, САЩ. Дирижира стандартен репертоар, както и съвременни автори и камерни опери. През 1990 година Антъни Арморе създава Музикалния фестивал Ернест Бох и Оркестър Яквина (днес Симфоничен оркестър на Нюпорт, Орегон), базирани в Нюпорт, Орегон. Работи първоначално като асистент, а след това като постоянен гост-диригент на Симфоничния оркестър – Колумбия (Портланд,Орегон). Подготвен за диригент, цигулар, корнист, пианист и музиколог, Антъни Арморе специализира оркестрово дирижиране със забележителни диригенти от ранга на Йорма Панула в Акадаемията за музика „Сибелиус”, Хелзинки, на Чарлс Брук (Училището за диригенти и оркестранти в Хенкок) и Елизабет Грийн – Университета в Мичигън.

Режисьорът Мортен Роесен /Дания/ за втори път работи в Операта на Стара Загора. На 22 март 2017 г. тук той постави три съвременни оперни заглавия: „Стената“, „Африканска окарина“ и „Аукцион“. Композиторите Енрико Травалионе, Никола Стрефелини и Карл Фиорини бяха победителите в Международен конкурс за написване на камерна опера за Държавна опера-Стара Загора, който бе обявен през 2015 година и приключи успешно през септември 2016 г. Мортен Роесен бе избран за режисьор на техните едноактни творби, а спектаклите дирижира роденият в Рим, но живеещ в Лондон изявен диригент и композитор Димитри Скарлато.

Златна Михайлова също за втори път работи с артистите на Операта. През април 2015 г. Златна Михайлова бе автор на костюмите за спектакъла „Фантомите на мюзикъла“ на Държавна опера-Стара Загора. Завършила е НБУ, специалност сценография през 2009 г. Работила е по няколко пиеси в ДТ Гео Милев – Стара Загора, астистирала е на френски режисьор в Национална софийска опера, изработвала е реквизити за мюзикъли в Хамбург, правила е костюми за оперно-театрална яхта в Сицилия. Има зад гърба си редица нестандартни, разнолики, интересни свободни проекти. Златна е родена Стара Загора, била е един от Кметовете на Млада Загора в недалечното минало, завършила е ГПЧЕ “Ромен Ролан“.

Ромина Славова е примабалерина в Старозагорска опера, магистър по балетна педагогика в АМТИИ, Пловдив. Нейни са хореографията и пластиката на множество спектакли на Държавна опера-Стара Загора – оперите „Отело“, „Дидона и Еней“, „Пощальонът от Лонжумо“,  „Севилският бръснар“, „Слугинята господарка“, оперетите „Крокфер“ и „Драгунет“, детски спектакли.

Солисти: Петя Петрова, Емилия Иванова, Емилия Джурова, Нели Нечева, Тереза Бракалова, Елена Мишинова, Николай Моцов, Милко Михайлов, Иван Кабамитов, Ивайло Йовчев, Игнат Желев, Мехмет Бурхание /Турция/, Мартин Русинов, Георги Динев, Теодор Петков, Петър Янкулов, Маргарита Ташева, Лора Монева-Георгиева.