Самият казус не представлява някакъв специален интерес, но се превърна в обществено значим

Противник съм на призивите от последно време за въоръжаване на гражданите, тъй като малцина са наясно какви отговорности следват от това“. Тази позиция изрази пред Дарик топадвокатът по наказателни дела Красимир Елдъров, потърсен за коментар по повод апелите напоследък в публичното пространство за притежаването на оръжие, появили се във връзка със случая с пловдивския лекар д-р Димитров.
„Това заиграване с публичното въоръжаване на всеки, за да можел да си отстои правата и свободата, как ще се случи така, че да има равенство при получаването на оръжие за лична самоотбрана или самоохрана –  какви ще са критериите: образование ли, ценз ли....Не смятам, че повсеместната дисциплина е на необходимото ниво, когато става въпрос за т.н. правно регламентирана дейност. Виждаме какво е държанието на водачите при някои нарушения по пътищата, какви сбивания и зверски побоища стават по причина дори дребни ПТП-та. Представяте ли си тези хора да са и въоръжени!“, коментира адвокатът.  
Красимир Елдъров подчерта дебело, че въпросът е комплексен и в сегашната обстановка не са необходими каквито и да било промени в Законодателството по отношение на т.н. „неизбежна самоотбрана“.
„Особено пък заради инцидентни случаи, това просто е неуместно“, допълни той.
Според топадвоката, позовавайки се на изнесените от прокуратурата данни, случят с д-р Димитров не се различава особено от други такива прояви на престъпления - било то с нож, с хладно оръжие или нещо друго.
Запитан какви могат да бъдат причините за подобни крайни действия от страна на д-р Димитров – стрелба от упор, неподаване на сигнал на тел. 112, заличаване на следи и т.н, адвокат Елдъров заяви:
„Самият казус не представлява някакъв специален интерес, но се превърна в обществено значим.
Обикновено прикриването на едно престъпление се случва тогава, когато има някакъв умисъл и дори то да е станало по непредпазливост, често пъти в състояние на психологическа разбалансираност, човек започва да извършва почти инстиктивни действия да прикрие това, което е направил.
Не е необичайно, когато от „азбуката на престъпността“, както я наричам, като се каже „а“, много често да се изредят и други букви“.