Знаменитият деец на Българското възраждане е роден в Котел през 1739 г. и е получил кръщелното име Стойко Владиславов

Православната църква прославя Светия и Животворящ Кръст господен – Кръстопоклонна неделя“. В този ден се чества паметта на Св. Софроний патриарх Йерусалимски. Българската православна църква почита и нашия роден сетител – св. Софроний епископ Врачански.

Знаменитият деец на Българското възраждане е роден в Котел през 1739 г. и е получил кръщелното име Стойко Владиславов. Останал кръгъл сирак на единадесет години, той е израснал в недоимък и e учил в местното килийно училище. Отличавал се е с вродени способности и високи нравствени качества. Оженил се e едва 18-годишен, а на 1 септември 1762 г. бил ръкоположен за свещеник. През 1765 г. се е запознал с Паисий Хилендарски и e преписал неговата „История славянобългарска“. През 1774 г. е прекарал шест месеца на Света гора, а после доста се е скитал немил-недраг из поробеното си отечество.

През 1794 г., вече овдовял, той се е замонашил в Арбанаси и два месеца е бил игумен на Капиновския манастир „Св. Никола“. На 17 септември с. г. е бил хиротонисан и изпратен за епископ във Враца. Прекарал е десетгодишна архипастирска дейност в бурни и смутни времена, винаги ревностен и усърден сред своите пасоми. Бил е изряден народен църковен пастир с високо съзнание за дълг и отговорност.

Още като свещеник в Котел той се е оформил като способен църковен писател – преписвач на богослужебна книжнина и на дамаскини, автор на оригинални нравоучителни произведения („Житие и страдания грешнаго Софроний“, „Кириакодромион сиреч Неделник“) и др. Починал е на 13 септември 1813 г. в Букурещ. Канонизиран е от Светия синод на Българската православна църква на 31 декември 1964 г.