В случаите на неизбежна отбрана, нямаме проблеми с реакцията на институциите, а с разбирането на обществото

Народните представители трябва да са много внимателни, когато се променя Института на неизбежната отбрана. Сегашната уредба е достатъчно прецизна. Има практика и установена стабилност в прилагането му както от разследващите органи, така и от наказателния съд. Това каза за БНР председателят на Правната комисия в НС и депутат от ГЕРБ Данаил Кирилов, който уточни че промени в института са били обсъждани „поне три пъти“ в последните 4 години.

„Има проблем в нашето общество, който насочи общественото внимание, обществената реакция, за пореден път към Института на неизбежната отбрана. Бих казал, че този проблем не е със самия закон, не е и с неговото прилагане, а по-скоро с неговото разбиране от гражданите“.

Кирилов се е запознал от медиите с проекта за промени в НК на вицепремиера Красимир Каракачанов, които оцени като допълнения „в казуистичен план“ – описващи конкретни ситуации, в които се приема че е налице института за неизбежна отбрана.

„…Които случаи, в интерес на истината, моето убеждение е, че в Съдебната практика и в правоприлагането, в повечето случаи, се възприемат като неизбежна отбрана, така че те не представляват, по същина, радикална промяна на този институт. Тук апелирам и към всички колеги и от други парламентарни групи: „Много лесно е да се експлоатира в политическото пространство един проблем за политически цели като обаче решението е неефективно“. Това, което трябва да правим, не е да внушаваме на хората, че има правна несигурност в прилагането на истината, напротив“.

Смисълът на института на неизбежната отбрана е да има пропорционалност на защитата при атака и да се избегнат случаите на превишаване на случаите на неизбежна отбрана, каза той и уточни, че според българското право собствеността не може да се брани с убийство.

„Неправилното политическо говорене остава точно това убеждение у гражданите, че институциите бездействат или са безсилни, а това не е така. Трябва да се върнем към възстановяване на доверието към институциите. Особено в случаите на неизбежна отбрана, ние нямаме проблеми с реакцията на институциите. Имаме проблеми с разбирането на обществото за това какво е съответно и какво е пропорционално. Ще припомня, че преди случая в Пловдив с доктора беше с художника на икони Опиц, но през един период от време, като се появи такъв случай, обществото очевидно очевидно реагира, защото не усеща правната сигурност. В това трябва да бъдеат насочени нашите усилия“.

Кирилов допълни, че в Министерството на правосъдието има работна група, която обсъжда и изцяло нов Наказателен кодекс, но дебатът дали да се приеме нов или да се променя настоящият е голям.

„Последният отчет, който всъщност е за 2016 година, по изпълнение на решенията на Европейския съд в България, показва една изключително положителна тенденция – почти двойно намаление на жалбите от България към Европейския съд и почти двойно намаление на осъдителните решения от страна на Европейския съд спрямо България. Нашите институции изпълняват старателно предписанията на съдилищата. Да, има какво да се подобрява. Ако сравнете нашите осъдителни решения с държави от Централна и Югоизточна Европа ще видите, че стоим много добре в сравнителен план с осъжданията спрямо тях. Затова си позволявам да изразя убеждението си че европейското не правосъзнание се увеличило последните години“.