Лятното часово време пести енергията, която АЕЦ „Козлодуй" произвежда за 12 часа при пълна мощност

Вчера преминахме към лятното часово време. Промяна с час напред се отразява на организма ни около седмица. Все по-често тази смяна се оспорва и се поставя въпросът за отмяната. Вместо да бъде отменена, беше разпоредено ЕК да направи цялостна оценка на необходимостта от това като се вземат под влияние всички фактори, които влияят.

Смяната на времето несъмнено касае всеки един човек, който живее на континента или иначе казано всички 741млн. души. Въпреки че сме приели смяната на времето за даденост, зад това наше задължение се крие интересна история. Ако все пак сред сте застъпниците на тази идея, трябва да благодарите на Бенджамин Франклин, който се счита за нейн баща, предава БНТ.

Още през далечната 1784г. той пише писмо до редактор на вестник „Парижки журнал" и предлага на парижани да стават и съответно да си лягат по-рано, измествайки стрелката. Повече от 100 години по-късно, обаче за идеята става факт, а европейската държава, която първа го прилага е не Франция, а Германия през 1916г.

У нас лятното часово време е въведено през 1979 г. Доводи за това тогава не липсват.

В България проучване е показало, че лятното часово време пести енергията, която АЕЦ „Козлодуй" произвежда за 12 часа при пълна мощност. Разделено на всеки от нас се оказва, че това са 54 стотинки на човек за една година. От друга страна смяната в стрелките осигурява на хората повече светлина, а това се смята, че е способно да повиши активността им. Застъпниците на лятното часово време твърдят, че всички здравословни и психически разстройства, които се твърди, че са причинени от промяната в часовниците, са по-скоро в следствие на самовнушение.

През последните години, обаче, темата за това дали трябва да има лятно и зимно часово време, разкъсва общественото мнение, а впечатление прави, че сякаш противниците в намесата на естествения ход на часовниците преобладават. Техните аргументи са следните: вредните последици за физическото и психическото ни здраве, липсата на практическа полза от това действие, отричайки факта, че всъщност това може да пести енергия и не на последно място загубите, които бизнесът е принуден да търпи.

Всъщност минусът за икономиката не е никак малък според данни на български работодатели. У нас намесата в естествения ход на часовниците два пъти в годината води до около 400млн. лева загуби за родната икономика, показват данните. Извън пределите на страната ни мащабите на икономическите загуби както сами може да се досетите, достигат милиарди.

Научно също има теории, които доказват вредата от преминавате от зимно към лятно часово време. Учени от Харвард са установили, че в деня след смяна на времето катастрофите по пътищата се увеличават с 18%.

Причината е сънливостта и забавените реакции. Друго проучване показва, че при смяна на часовото време пътните инциденти с пешеходци намаляват с 13%. Руски учени твърдят, че рискът от сърдечни удари пък, се е увеличава с 50% при смяната.

Заради вредите и недоказаните според тях ползи, руснаците се отказаха от лятното часово време и приеха закон, с който да отменят местенето на стрелките два пъти в годината. И въпреки че дебатите "за" и "против", които се водят през последните години около това дали трябва да сменяме два пъти в годината времето, директива на ЕС забранява на страните-членки самостоятелно да отменят решението за това. Заради все повечето противници, обаче на тази идея, Европейската комисия е задължена да изготви доклад, който да докаже дали техните аргументи са релевантни и съответно дали е необходимо лятното и зимното часове време да отпаднат.