Първи април, който у нас е Ден на шегата, по света е по-известен като Ден на глупака

Бъдете нащрек на този ден. Но дори да станете за смях - няма лошо. Смехът е здраве!

Мнозина обичат да се пошегуват, да се посмеят или разиграят някого, но един ден в годината с това се занимават абсолютно всички.

Денят на шегата се празнува в различни страни по света на 1 април всяка година. Денят на шегата не е официален празник, но е спечелил широка популярност и се празнува като ден, в който много хора се шегуват и разказват забавни небивалици на своите прияте ли, семейство, учители, съседи и колеги.

Съществуват различни версии за произхода на деня на шегата.
Една от версиите за началото на традицията да се шегуваме е свързана с Франция, по времето на Луи 14-ти и смяната на Юлианския календар с Григорианския. Кралят издал закон, с който въвежда датата 1 април за начало на календарната година на мястото на 1 януари. Френските поданици се възпротивили на тази идея и в знак на протест на следващата година изпратили новогодишни картички на 1 април. Законът не влязъл в сила, но изпращането на картички се запомнило като шега, свързана с датата 1 април. През следващите години французите продължили да измислят различни шеги, които се правели в този ден.
Табела от първоаприлска шега в обществена градина в Бостън предупреждава хората да не снимат тези скулптури.
Друга история разказва, че празникът на хумора се е родил в Англия през 1860 г. Английски джентълмени били поканени на тържествена церемония по „изкъпването на белите лъвове", която трябвало да се проведе на 1 април. Англичаните не се усъмнили в странната церемония и завели и съпругите си на посоченото място. За тази шега се говорело дълго време след това, а 40 години по-късно 1 април бил наречен Денят на глупците.
Съществуват твърдения, че корените на този празник могат да се търсят в римския фестивал в чест на Хилария провеждан на 25-и март.

Но както винаги, българската традиция е по-особена. Имаме Музей на хумора и сатирата в Габрово - град избран по-скоро за вицовете, свързани уж с прословутото сметкаджийство на габровци, но вероятно най-много със самоиронията им. Чудомир обичал да казва: "Най-празният от нашите дни е този, в който не сме се засмели нито веднъж".
Още от най-стари времена по българските земи народните названия на този месец са свързани с 'лъжовността' на времето – през април тревата и дръвчетата могат да се излъжат от затоплянето, а след това да скове студ и да ги умори. В много краища на България април е наречен 'Лъжитрав', а старобългарската дума 'лъжуняк' доказва, че и прадедите ни са го считали за лъжовен.
И след като излъжете или си направите шега с някой, поздравете го с усмивка и думите 'Честит 1-ви април!'